reasons to hate you

24 ♕ ruby

-Не мога да повярвам, че гаджето ти ти е предложило брак, а аз все още не съм се запознала с него. - възкликна Миранда, гледайки към пръстена с огромен диамант на ръката ми.

-Наистина трябва да ви запозная. - отвърнах и влязох в аудиторията, където имахме лекция по управление на бизнеса с професор Роуд.

От понеделник приятелката ми говори главно за годежа ми от петък, а моите мисли бяха насочени към гробището и думите, които чух Деймън да казва:

-Защо я настрои срещу мен? - чух мъжки крясък, който идваше от посоката, към която се бях насочила. Бях на гробището, за да изпуша една цигара марухуана, която намерих в стаята си, и да си излея душата пред сестра ми.

-Знаеш ли? - продължи да говори мъжката фигура, която вече можех да индетифицирам. Какво правеше Деймън на гроба на Айв? Спрях се на няколко метра от него, за да не усети, че съм там, но бях достатъчно близо, за да чуя какво ще каже. -Дълго време се обвинявах, че не те потърсих онази вечер, след като се скарахме.

Спомням си как Айвъри дойде ядосана след спор с Деймън в стаята ми. Тогава я попитах какво има, а тя ми каза, че хванала гаджето си да й изневерява.

-Тогава те видях за последно. Обвинявах се, че не ти вдигнах, когато ми звънеше онази вечер. Мамка му, обвинявах се, че избрах Мадокс пред теб онази вечер! Мислех си, че ако бях ти вдигнал, сега щеше да си жива, но знаеш ли какво?

Ако й беше вдигнал? Но те бяха заедно. Видях ги. Какво общо имаше Мадокс с всичко това? Вярно е, че не харесваше Айвъри, но... да не би той да я е убил? Какво имаше предвид Деймън?

-Ако можех да върна времето назад, щях отново да избера Мадокс. Ти заслужаваше да умреш, Айвъри. Ти не съсипа само моя живот, но и този на сестра си. Нали ти пукаше за Руби? - направи кратка пауза като отпи от някаква бутилка, в която сигурно имаше алкохол, и издиша дълбоко няколко пъти.

Буца се беше свила в гърлото ми, пълна с горчивина и болка. Никога не съм поглеждала на цялата ситуация така както той. Никога не съм мислила, че Айвъри е съсипала живота ми. Обвинявах Деймън.

-На теб не ти пукаше за никого. - каза сухо. - Единственото, за което те беше грижа, е властта, нали? А аз си мислех, че съм егоист, защото избирам приятелите си – тези, за които бях сигурен, че са единствените, които винаги биха избрали първо мен.