reasons to hate you

17 ♛ damon

Година и два месеца по-рано

След предложението, което бях принуден да направя в Монако, нещата станаха доста напечени. Имах още много подготовка за следващи състезания, а Айвъри ме подканваше с подготовка за сватбата – сватба, която дори не исках.

След Монако имах още две състезания във Великобритания и в Австрия, но годеницата ми не ме придружи, за щастие.

Стоях пред входната врата на семейство Сътън, хванал майка ми под ръка, като не исках да почукам. Знаех как ще премине денят ми. Айвъри, майка й и моята майка щяха да обсъждат детайлите по сватбата, а аз щях да седя и да броя книгите на секцията в хола им. Последният път бяха двеста четиридесет и седем.

-Колко порасна, моето момче! - възкликна мама с усмивка на лице. Всички в семейството се бяха зарадвали за предложението и никой не виждаше, че аз не бях щастлив.

Почуках на вратата като издишах продължително. Как щях да се измъкна от тази сватба без сумати скандали, викове и сълзи?

Отвори ни Руби. Красивата й руса коса беше сплетена на плитка, която беше отместила на една страна. Носеше пижама – сиви панталони и бяла тениска с мече на нея. Явно не очакваше, че ние сме позвънилите на звънеца им. Русият дявол се усмихна неловко, а зелените й очи първо погледнаха към майка ми, след това към мен, а после пак върна вниманието си към жената до мен.

-Здравейте, госпожо Нийл, Деймън! - поздрави, след което се почеса зад врата. - Съжалявам, че ви посрещам така, но мама й Айв са в хола. - направи ни място да минем. - Предполагам тях търсите.

-Здравей, миличка! - поздрави майка ми, след като влязохме, а Руби затвори вратата зад нас. - Как си? Не си идвала у нас от много време.

-Добре съм. Подготвям се за кандидат-студентските изпити и затова с Лео не се виждаме толкова често. - усмихна се Русият дявол.

Докато майка ми и малката сестра на годеницата ми разговаряха, стоях като идиот до тях, опитвайки се да прикрия вълнението си да видя Руби. Последно бях в компанията й в самолета, когато се прибирахме от Монако, а това беше преди месец.

Мислех си, че за това време ще спра да мисля за нея. Като се имаше предвид и колко бях зает, бях убеден, че ще си избия зелените й очи, от които бях обсебен, от главата си, но ето ме сега – опитвам се да я наблюдавам скришом. Не мога да си го обясня, но погледът ми винаги търсеше нея. Където и да бях, ако знаех, че Руби Сътън е там, щях да направя всичко, за да мога да я зърна поне за миг.