reasons to hate you

20 ♕ ruby

След спора с Деймън по-рано днес, настроението ми беше просто отвратително. Отново преядох, въпреки опитите си да предотвратя поредния си провал. Плаках много и не успях да напиша заданието си.

Не знам дали го направих от инат или просто исках да докажа на Деймън, че не съм загърбила мечтите си, но използвах времето до семинарното упражнение, за да скицирам нов модел. Не очаквах това ми занимание да ме успокои толкова, но някак си успях да събера сили и да отида до университета.

Самото упражнение не беше интересно, но пък и специалността, която бях записала не ми харесваше, така че това беше нормално. Вместо да си водя записки, драсках по ъглите на празната страница като бях нарисувала няколко аксесоара – шапка, слънчеви очила и мини чанта.

Този път седях единствено до Миранда. Деймън и антуражът му бяха някъде зад нас. Емоциите в мен бяха смесени – от една страна, бях благодарна, че Нийл най-накрая ме остави намира, но от друга страна, когато ми обръщаше внимание, нещо в мен живваше. Сякаш Деймън беше успял да запали някакъв пламък, който беше изгаснал след смъртта на сестра ми.

Когато преподавателят най-накрая ни освободи, побързах да затворя тетрадката си и да я прибера в чантата си. Исках да си тръгна възможно най-скоро от университета, от Блакдаун и от Бранфорд. Въпреки че къщата ни ме репресираше, а родителите ми не бяха от най-подкрепящите, за една седмица тук успях да оценя колко спокойно беше у дома.

-Хей, какво става? За къде си се разбързала толкова? - свъси вежди Миранда, прибирайки тетрадката си.

-Ще се прибирам в Голдъндейл за уикенда. Нямам търпение да се видя с родителите си. - казах, но не звучах особено ентусиазирано.

-Думите ти изобщо не се връзват с тона на гласа ти. - констатира фактите приятелката ми като двете заедно тръгнахме към изхода от аудиторията. -Всичко наред ли е?

-Да. - излъгах.

-Можеш да ми кажеш истината, Ру! Държиш се странно. - притеснение се четеше в очите на приятелката ми.

Исках ли да й кажа? Ако й разкажа за спора с Деймън от днес, ще трябва да й обясня и за цялата ни история, което е твърде много за споделяне с човек, когото познаваш от едва една седмица. Нямам предвид, че нямам доверие на Миранда, но не е ли рано да я напрягам с проблемите си?