reasons to hate you

51 ♕ ruby

Седмица по-късно

Седях на стол пред отворения прозорец и поглеждах от време на време навън, за да видя красивата гледка от стаята ми в клиниката. Хладният вятър местеше косата ми и правеше заниманието ми по-трудно, тъй като русите кичури се спираха пред очите ми и ми пречеха да чета книгата, която Мадокс ми беше донесъл миналата седмица. Разказваше се за развитието на модната марка на Вивиан Уестууд.

Мадокс идваше често, доста често. Каза ми, че идва на психолог тук. Посещаваше ме за час-час и малко след сесията си и няма да лъжа, беше ми приятно да го виждам. Бяхме станали доста добри приятели за кратко време и си бяхме припомнили доброто старо време, когато аз, той, Гавин и Дейзи си играехме всеки ден.

Питах го от време на време за Деймън. Не исках да показвам колко ми пука за него, но това беше просто невъзможно. Пращаше ми цветя всеки ден. Всеки букет имаше ръчно написана картичка със стихотворения, които не съм чувала до сега, така че съм почти сигурна, че сам си ги измисля. Оказа се, че и нещата, които Мадокс ми носи, също са от Деймън. Не знаех как да се чувствам. Бях му обидена, но въпреки това го обичах много. Дали между нас можеше да има нещо истинско? Исках да разбера, но ме беше страх да не остана отново с разбито сърце.

-Добро утро, Руби! - обърнах се, за да видя една от сестрите, които работеха тук, която ми носеше подноса със закуската и нов букет, оставени върху количката, с която идваше за всяко хранене.  -Как си днес? - попита, оставяйки букета на нощното ми шкафче. Цялата ми стая беше пълна с цветя и ухаеше невероятно, но вече ми беше трудно да намеря място къде да сложа новите букети, а в клиниката не можеха да ми намерят достатъчно вази.

-Добре съм. - отвърнах спокойно като напоследък всеки път, когато кажех, че се чувствам добре, не лъжех. -Тъкмо четях от книгата, която Мадокс ми донесе. Знаеше ли, че Вивиан Уестууд има две рицарски звания? - засмях се, затваряйки книгата.

-Уау, сериозно ли? - попита усмихната сестрата, а аз й кимнах и станах от мястото си. Тя тъкмо оставяше подноса с йогурт с плодове, гранола и ядки, сокът от ябълка и чисто кафе на масичката в другия край на стаята. Това беше една от любимите ми закуски. -Тази жена звучи като една истинска легенда в модната индустрия.

-Такава е! - отвърнах и седнах на стола пред масата. -Донесла си ми от любимото. - усмихнах се. От както бях в клиниката не бях преяждала. В началото ми беше много трудно, но след всеки следващ разговор с психолога ми, започвах да се замислям над други начини за справяне с емоциите. Четенето помагаше, разходките също. Най-любими ми бяха разговорите с Мадокс.