reasons to hate you

8 ♕ ruby

Неприятният звук на алармата ми ме накара да отворя очи. Бях на пода в хола, прегърнала бутилка джин, а косата ми беше в лицето ми.

Бавно се изправих, но това не помогна с болката, която ме заля, след като бях вече в седнало положение. Преместих косата си и хващайки се за дивана се изправих, оставяйки шишето, на чието дъно имаше два пръста джин, на масата.

Къде беше телефонът ми? Неприятната мелодия продължаваше да звучи, а аз тръгнах в нейна посока, държейки се за главата.

Защо ми беше да пия толкова снощи? Всъщност какво точно се случи вчера вечерта?

Влязох в спалнята, където леглото беше разхвърляно, и взех телефона си от нощното шкафче, за да спра алармата. Седнах на леглото и изпуфтях.

Какво се случи вчера? Добре, съгласихме се да останем в Блакдаун. Деймън и Мат си тръгнаха. Да, това го помня. После Лео ми помогна да кача багажа си. Погледнах към гардероба, който беше отворен, а в него се виждаха подредени дрехи. След това Лео се прибра. Точно така, да, а аз тръгнах да подреждам нещата си.

Помня, че отново почувствах нуждата да преям, но нямах нищо купено все още. Лео беше оставил бутилка с джин от майка му. Последното, което помня беше, че подреждах дрехите си и пиех джин. Тогава как се озовах на пода в хола? Може би съм отишла за нещо и съм заспала?

Ох, толкова ме болеше главата! Колко беше часът? Отключих телефона си. 7:48.

-О, не, не, не! - станах паникьосано от леглото, насочвайки се към банята.

Имах четиредесет и две минути, за да стигна до университета за първата си лекция, а изглеждах покъртително. Кой се напива в нощта преди първия си учебен ден в университета? Аз, ето кой.

Сегашното аз беше благодарно на вчерашното аз, което беше извадило и подредило всичките ми тоалетни принадлежности, защото в момента нямах и секунда за губене.

Докато си взимах душ си измих и зъбите, след което навлякох първото, което ми хвана окото в гардероба. Сресах се пред огледалото и добре, че се погледнах, защото бях облякла полата си на обратно. След като се справих и с този проблем, взех чантата си и набутах всичко, което видях и сметнах, че ще ми е нужно за деня – телефон, пари, слънчеви очила, хапчета за глава и тетрадка и химикал.

Излязох от апартамента и се качих в асаньора. Погледнах часа. Бях се приготвила навреме и даже щях да имам време да си купя едно кафе. Сложих слъчевите си очила и изпих един аспирин. Нямах вода в себе си, но спешните ситуации изискваха спешни действия.