reasons to hate you

47 ♛ damon

-Успокой се, Рус дяволе!- прошепнах в ухото на Руби, която плачеше неукротимо.

Едва бях успял да я издърпам от брат ми. Когато влязохме в стаята, тя се беше качила върху Лео и изглеждаше като обезумяла.

Приятелите ми бяха хванали по-малкия ми брат, така че нямаше как да избяга, а отвън се чуваше как хеликоптер каца пред къщата. Това трябваше да е полицията.

-Всичко е наред! - промълвих, думите ми излязоха като шепот, а Руби се обърна и сложи глава в свивката между рамото и врата ми, увивайки ръце около кръста ми. Прегърнах я силно, галейки косата й. Цялата се тресеше.

-Толкова много съжалявам! - проплака срещу кожата ми. Момчетата гледаха към нас със състрадание в очите.

-Всичко е наред! - уверих я, но всъщност не бях сигурен в думите си. Ами ако бяхме закъсняли и Лео й е направил нещо? Не мога да повярвам, че собственият ми брат е убиец.

Полицаите влязоха и закопчаха Лео. Когато го извеждаха навън, направихме очен контакт като прегърнах малката Сътън още по-силно. Злобата в зелените очи на брат ми ме караше да изтръпна. Никога не съм очаквал нещо подобно да се случи.

-Госпожице, добре ли сте? - попита един от полицаите. Отпуснах хватката си около Русия дявол, а тя се обърна към мъжа като все още беше увила ръце около кръста ми. Блондинката кимна, въпреки че продължаваше да плаче. -Ще се наложи да дадете показания. Ако имате някакви наранявания, това може да се случи след като ви прегледа лекар.

Руби ме пусна и отиде до леглото, от където взе смарт часовника на баща ми и го погледна, след което го вдигна, за да го покаже на полицая.

-Успях да се обадя в полицията преди да говоря с Лео. Той призна, че е убил сестра ми на колегите ви. Имате признанието му, нали?

Погледнах към момчетата, които изглеждаха също толкова изненадани колкото и аз. Русият дявол се оказа много хитра. Наистина ли беше успяла да хване самопризнанието му, така че полицията да го чуе? Това означаваше, че Лео щеше да бъде наказан за стореното.

Полицаят взе часовника от Руби и го прибра в найлонов плик.

-Ще проверим информацията, госпожице, но въпреки това ще трябва да дадете показания. -обясни й той.

-Разбира се. Може ли само да кажа нещо на приятелите си преди да дойда?

-Да, ще ви чакаме долу. - съгласи се полицая и излезе в коридора, а Руби затвори вратата след него.