reasons to hate you

34 ♕ ruby

С всеки изминал ден започвах да се замислям дали съм видяла правилно онази вечер и дали Деймън наистина е убил Айвъри. Може би грешах и той беше невинен. Но тогава защо не искаше да каже какво е било алибито му?

Ако прикриваше някого? Добре, той каза, че е избрал Мадокс пред Айвъри. Ами ако под избрал не е имал предвид, че й е изневерил с него, а го е прикрил? Всъщност това нямаше логика. Да, Мадокс и Айвъри не бяха в добри отношения, но пък някак си не можех да го повярвам.

От сцената вчера във фитнеса не мога да спра да мисля и за това, което Лео е направил преди две години, за което Деймън също не искаше да ми каже.

Изпитвах странни чувства към Деймън Нийл, а тайните, които имаше, ме нараняваха. Защо не искаше да ми каже? Защо ми каза да не го разигравам, а той правеше същото с мен? Защо се бях влюбила в него?

Аз... аз наистина съм влюбена в Деймън. Осъзнавайки този факт, преместих ръката си, бутайки чашата с чай на масата като съдържанието й се разля.

-Ах! - въздъхнах и извадих салфетки от дамската си чанта, за да подсуша масата.

Погледнах към часовника на ръката си. Сара трябваше да дойде всеки момент. Щяхме да ходим на пазар, защото според приятелката ми "няма как да се обличам хубаво без помощта ти". И като заговорихме за стил и дрехи, бях започнала отново да рисувам във всяка свободна секунда, която имах. Напоследък не можех да спя, мислейки си за Деймън и нашите отношения, за целувката ни в басейна и думите му. Използвах късните часове на нощта, за да скицирам нови модели.

Погледнах отново към часовника си, но времето сякаш беше спряло. Нямах търпение да ходим по магазините със Сара, защото това ни занимание ми беше залипсвало. Би ми се искало и Миранда да дойде с нас, но се оказа, че е на смяна в цветарския магазин днес.

Когато някой седна пред мен, очаквах, че щом надигна глава ще видя приятелката си, но пред мен стоеше Мадокс. Сините му очи гледаха право в моите. Какво искаше?

-Хей. - поздравих и се наместих по-удобно на стола си.

-Как си, Рус дяволе? - извъртях очи щом чух онзи прякор, с който той и приятелите му обичаха да ме наричат.

-Добре съм. - отвърнах.

-Знаеш, че по принцип не обичам да се меся в чуждите работи, нали? - кимнах. -Някак си, когато най-добрият ми приятел е попаднал в някаква каша, няма как да стоя безучастно.