56 ♕ ruby

131 9 0
                                    

Шест години по-рано

Винаги съм обичала часовете по история, защото това беше един от най-силните ми предмети. Беше ми доста интересно, защото господин Харпър преподаваше с желание и се държеше с нас като с равни. Не беше като другите учители, които ни обиждаха, защото не знаем нещо или сме объркали някой факт. Господин Харпър се държеше като с приятел с нас.

-Има ли някакви въпроси относно управлението на Юстиниан? - попита рижавият мъж, усмихвайки се дружелюбно. Всички бързаха да приберат учебниците си, което значеше само едно – никой не искаше да пита нищо, а по-скоро да се прибере и да си почине от дългия ден. -Е, щом нямате въпроси, сте свободни!

Съучениците ми се втурнаха възможно най-бързо към вратата, но аз станах спокойно от чина си и прибрах учебниците си. Исках да попитам господин Харпър няколко въпроса относно книгата, която ми беше дал на тема Римската империя, но бях наясно, че ще е по-добре да задам въпросите си, когато всички си тръгнат.

-Хареса ли ти книгата, която ти дадох, Руби? - попита ме като също прибираше записките и книгите си, а сините му очи гледаха в мен вместо в ръцете му.

-Да. - отвърнах въодушевено, а усмивката ми инстинктивно си беше пробила път към устата ми. Странно ли е, че чувствах учителя си по история като добър приятел? -Всъщност исках да Ви попитам дали знаете къде мога да намеря втория том от поредицата, тъй като в тази книга е обхватнат главно предкласическият и класическият период?

-Всъщност, аз имам втория том и щях да те питам дали искаш да ти я дам. - рече и затвори чантата си. Аз също сложих раницата на гърба си и заедно се запътихме към вратата. -Явно мислим еднакво, защото и на мен ми е интересен следкласическият период.

-Наистина ли ще можете да ми я заемете? - попитах.

-Разбира се, Руби! Довечера свободна ли си? Ще ходя на една изложба в центъра, след което можем да се видим и да ти дам книгата.

След училище имах урок по математика и щях да приключа рано вечерта. Ако успеех да напиша домашните си навреме, щях да успея да се срещна с него и да му върна първия том, който ми беше дал миналия месец.

-Свободна съм. - казах ентусиазирано, след което излязохме заедно от стаята и тръгнахме по коридора към изхода на училището.

reasons to hate you Where stories live. Discover now