reasons to hate you

40 ♕ ruby

-Защо? - прошепнах. -Защо? - болката в гърдите ми беше толкова силна сякаш някой туко що беше забил нож в сърцето ми.

-За да сме квит. - отвърна просто. Изглеждаше горд от постъпката си. Надявах се, че не го е направил, осъзнавайки как хвърли травма, с която се боря от години, в лицето ми.

-И квит ли сме? - гласът ми се пречупи. Сълзите ми бяха пресъхнали, но буца беше заседнала в гърлото ми.

-Така изглежда.

Засмях се сухо. Така изглежда?

-Значи да ме накараш да се влюбя в теб е било част от играта ти, така ли? От шибаното ти отмъщение? - повиших тон. Хората, които минаваха покрай нас, ни гледаха, но не ми пукаше. В момента можех да виждам само и единствено Деймън.

-Всъщност не беше, но се получи доста добре така. - усмихна се.

-Ти сериозно ли? - повдигнах вежда. -Мислиш ли, че е окей да си играеш със сърцето ми и после да ме предадеш по този грозен начин?

-Не знам. Трябва теб да попитам. Окей ли е да си играеш със сърцето на другиго и после да го предадеш?

Исках да повърна.

-Да попиташ мен? Деймън, не съм аз тази, която праща имейли на декана, че съм спала с преподавател!

-Ти ме обвини в убийство, ако не помниш.

-Да, и се опитвам по всякакъв начин да поправя нещата, а ти... ти... - не можах да продължа, защото сълзи започнаха да се стичат по бузите ми, а буцата в гърлото ми не ми позволяваше да изрека каквото и да било.

-Аз какво? Не е като да е невъзможно да си легнеш с учител. Не си ли го правила вече? - преди да се осъзная ръката ми премина през лицето на Деймън, зашлевявайки му шамар.

-Ти си едно безчувствено чудовище! - писнах срещу него, а той се засмя.

-Мога да кажа същото за теб. - отвърна със злобна усмивка на лице.

-Не, Деймън, не можеш! - продължих да говоря на висок тон. -Аз никога няма да падна на твоето ниво. - мъжът срещу мен повдигна вежди подигравателно.

-Така е. Ти падна много по-ниско. - зашлевих му нов шамар. -Какво, Руби? Мислиш си, че не знам, че се съюзи с брат ми ли? Не е ли това най-ниското ниво, на което можеш да паднеш, или има още? -все още се усмихваше със злоба в очите.

-Определено не бих позволила момиче, което е било изнасилено преди, да попадне в подобна ситуация, ако това е твоето най-ниско ниво? - усмивката му изведнъж посърна.