reasons to hate you

epilogue ♛ damon

Средата на септември винаги е било много странно време от годината. Тогава всички приемат, че е дошъл краят на лятото и е време да се завърнат към скучното си ежедневие. В моята работа нямаше разделение на лято и нелято. Имах обаче малко свободно време между състезанието в Италия и състезанието в Сингапур, което исках да прекарам с Руби.

Не мога да повярвам, че миналата година по това време мразех момичето, на което се канех да предложа брак. Да, може би за много хора изглежда твърде рано да се сгодиш след само близо девет месеца връзка, но никога не съм бил по-сигурен, че искам да прекарам живота си с Русия дявол.

Купих пръстена с бяло злато и красив рубин преди две седмици като планирах да й предложа на рождения й ден. Бях резервирал и скъп ресторант, но не ми се получиха нещата. Русият дявол смята да създаде своя модна марка и това отнема голяма част от времето й, имайки предвид, че идва и на всяко състезание с мен. Вечерта на рождения й ден я бях оставил в стаята, за да се преоблече, и я намерих заспала върху роклята, която беше приготвила за вечерята. И така планът ми да й предложа пропадна, а сега се чудех къде да скрия пръстена.

Преди да сляза долу, за да ни направя кафе, прибрах пръстена в гардероба до обувките ми, където Руби не се ровеше. Днес беше първото заседание на делото срещу Парис. Беше ужасно дълго чакане, но най-накрая насилникът на любимата ми щеше да си получи заслуженото.

Сипах кафе в две чаши, след което извадих от хладилника остатъка от пицата, която ядохме за вечеря. Сложих храната да се стопли в микровълновата, когато чух писъка на Руби.

Страх изпълни тялото ми и побягнах към втория етаж, изкачвайки две стълби наведнъж. Боже, моля те, нека Руби е добре! Боже, моля те, нека Руби е добре! Боже, моля те, нека Руби е добре!

Влязох задъхан в спалнята, виждайки гърба на приятелката ми. Все още беше само по сиво поло с къс ръкав и бельо. Какво се беше случило?

-Руби, всичко наред ли е? - попитах, тръгвайки към нея, когато тя се обърна, а в ръката й беше кутията с годежния пръстен.

Гледаше ме с насълзени очи и видима изненада. Дали не смяташе, че е твърде рано? Ами ако не искаше да се омъжи за мен? Как изобщо го е намерила?

-Това, което си мисля, ли е? - прошепна, а ръцете й бяха започнали да треперят.

Кимнах.