reasons to hate you

19 ♛ damon

Година и два месеца по-рано

-Ясно. Нямало е да й предлагаш, но когато тя е намерила пръстена, си се почувствал задължен? - кимнах в отговор на въпроса й, след което тя продължи: -Виж, аз наистина те одобрявам като потенциален бъдещ съпруг на сестра ми, но ако чувстваш, че не си готов, поговори с нея и й обясни. Айвъри те обича и ще те разбере. Просто не разбивай сърцето й, моля те!

Истината гъделичкаше гърлото ми, искайки да се изплъзне измежду устните ми. Руби ме виждаше като потенциален бъдещ съпруг на Айвъри, тоест беше окей с развалянето на годежа, но не и слагането на край на самата връзка.

-Просто съм наистина объркан. - казах част от истината. Единственото нещо, за което бях объркан, беше как съм се озовал в тази сложна ситуация.

-Всичко ще бъде наред. Вие се обичате. Просто трябва да поговорите. - окуражи ме Русият дявол.

Грешеше. Не се обичахме. До скоро не знаех истинския смисъл на това да си влюбен в някого. Мислех си, че това, че искаш да защитиш някого и да си сексуално привлечен към този човек, беше това, което хората наричаха любов. Обаче бях пропуснал всички онези моменти, когато не мога да заспя, защото мисля за красива блондинка с неземни зелени очи, в които можеш да пропаднеш.

-Аха. - едва измрънках, гледайки я.

Не знам колко време продължи този очен контакт, но времето с Руби течеше различно от времето по принцип. Исках всеки момент да продължи колкото се може по-дълго, но за жалост, тези кратки мигове помежду ни, не ми бяха достатъчни, въпреки че ги връщах в главата си хиляди пъти.

-Деймън, къде се забави? - гласът на Айвъри ме върна в реалността. Насочих вниманието си към годеницата си, която беше сложила усмивка на лицето си, но очите й бяха лишени от емоция.

-Айв, съжалявам, че го замотах, но се заговорихме за университети. - оправда ме Руби, прибирайки възможно най-бързо скиците си в папката, обръщайки ги наобратно, за да не ги види сестра й.

-Всъщност аз съм виновен. Стана ми интересно какво иска да учи. Лео не спира да говори за предстоящите му изпити и от него съм на вълна университет. - казах и изпих останалата вода в чашата си, след което я сложих в миялната. -Много ли изпуснах?

Руби взе учебниците си, папката и лаптопа в ръце.

-Ще ви оставям. - съобщи тихо, след което излезе от кухнята. Проследих я с поглед докато не изчезна зад стената, забравил че годеницата ми също е в стаята.