reasons to hate you

37 ♛ damon

Винаги съм се чудел какво би било чувството да се събудя до Русия дявол, да отворя очи и да я видя как спи до мен, да усетя как ме е прегърнала в съня си. Тази сутрин, когато отворих очи, се надявах Руби да спи до мен, а косата и да е разпиляна във всички страни, но вместо това бях посрещнат от празна възглавница.

Да не би да съм сънувал вчерашната вечер? Не, бях в стаята й, но нея я нямаше. Не исках да прибързвам със заключенията, но къде по дяволите беше тя? Обух си боксерките и отидох да я потърся в банята й, но помещението беше празно.

Да не би да е слязла долу? Възможно е. Трябваше да проверя. Бавно слязох по стълбите и се запътих към хола, тъй като от стълбището можех да видя, че не е в кухнята. Преди да успея да вляза в хола, чух гласа на брат ми и се спрях до стената. Така можех да чувам какво се говори в стаята, но хората, които бяха вътре, нямаше да могат да ме видят. Заслушах се.

-Исках да кажа първо на теб. - Лео говореше тихо, но беше достатъчно силно, за да го чуя. -Мисля, че беше редно да разбереш първа. Мислиш ли, че трябва да отида в полицията?

-Не! - отсече го бързо Руби. Какво й е казал и за каква полиция говореха? Бях много объркан. -Аз ще се оправя с него. Все още спи горе.

Господи, за мен ли говореше? Лео искаше да се обади в полицията заради мен? От къде изобщо знаеше, че съм тук? Колата! Мамка му, колата ми беше отвън.

-Ще го разкараш ли? - въпросът на брат ми ме накара да изтръпна в очакване на отговора. Какво щеше да каже малката Сътън? Значех ли нещо за нея?

-Да. - едносричната дума се заби като острие в сърцето ми. -В крайна сметка той уби сестра ми. Просто ме остави да му отмъстя по мой начин, става ли?

Значи всичко е било една игра за нея? Вчера беше част от плана й, за да си отмъсти за нещо, което дори не съм направил. И шибаният ми брат ли участваше в игричката й? Исках да отида и да го удуша.

Стиснах ръцете си в юмруци, а кръвта ми кипеше. Бях изигран от Русия дявол. Бях шибано изигран от момичето, което аз трябваше да изиграя.

Не можех да слушам повече. Сърцето ми не беше от стомана и нямаше как да издържи още удари. Побързах да се кача в стаята на Руби и да се облека. Дори не закопчах нито ризата, нито панталона си. Исках да се махна колкото се може по-бързо оттук.