reasons to hate you

23 ♛ damon

Честно казано, не бях сигурен, че Руби и семейството й ще бъдат у нас на вечеря, но не изключвах възможността. Когато се прибрах по-късно от очакваното заради забавянето на срещата с брокера, не бях особено изненадан да ги видя, но бях доволен. Присъствието на Русия дявол винаги ми доставяше еуфория. Мразех я, исках да й отмъстя, но сърцето ми не можеше да я забрави толкова лесно.

По време на вечерята се опитвах да не гледам към русото момиче, център на мислите ми, но беше изключително трудно, тъй като тя стоеше точно срещу мен, облечена в красива синя рокля, която беше в същия цвят като ризата ми. Отиваше й вързана, тъй като така можех да видя красивото й лице още по-добре.

Засякох я да ме зяпа скришом на няколко пъти като се опитах да се правя, че не съм забелязал, но тъпата усмивка, която се появяваше на лицето ми, когато срещна зелените й очи, определено ме издаваше.

След като приключихме с вечерята всички се настанихме в хола, за да пием по едно питие. Държах чашата с уиски в ръка, насочил вниманието си към тъмната течност. Имах лошото предчувствие, че щом баща ми нямаше да повдигне темата за брак с Лео както беше направил с мен преди, то явно днес щеше да се случи самото предложение. Може и да грешах. Силно се надявах да греша. Лео изневеряваше на Руби. Не заслужаваше да се ожени за нея.

-Е, значи все пак реши да се занимаваш със занаята на баща си? - Гейбриъл Сътън седна от дясната ми страна на дивана, държейки чаша с уиски в ръка.

-Може да се каже. - отвърнах, избягвайки да го погледна. Гейбриъл беше мъжката версия на Руби, но присъствието му те караше да се притесниш, че ще объркаш нещо пред перфектен човек като него. -Всъщност, оказа се по-лесно от колкото съм очаквал.

Може би смятах, че е лесно, защото не му мислех много и рискувах често. Определено имах и късмет в инвестициите си в сгради, които ми носят много печалба. Да, не ми доставяше толкова удоволствие колкото да се състезавам, но ми носеше много пари. За краткото време, в което развивам бизнеса, успях да достигна нивото на едни от най-големите съперници на баща ми.

-Харесва ми, че си самоуверен. - каза събеседникът ми. С периферното си зрение забелязах наченъци на усмивка у бащата на Русия дявол. -Виждам, че си се променил много след като си се отказал от колите.

Отказал? По-скоро бях изхвърлен заради дъщеря ти, Гейбриъл.

-Надявам се, че промяната е позитивна. - за пръв път го погледнах в очите.