Тъмнината между нас

22 - част 2 🔞

Хоуп 

Ръцете ми още трепереха от остатъчния адреналин след стрелбата, но постепенно се успокоявах. Влад дръпна вратата на огромното хале и ми даде знак да вляза. Звукът от токчетата ми се разнесе из огромното пространство. Той закрачи до мен, докато пръстите му щракаха по дисплея на телефона. Вероятно изпращаше съобщение на Ксандър с текст: „Ела си прибери психопатката, че ми разваля перфектния ден за убиване".

Продължавах да го зяпам с любопитство, като че ли беше някакъв извънземен екземпляр, кацнал аварийно на тази планета.

Вълна от рекордно количество адреналин преминаваше през мен, докато стоях лице в лице с него.

Влад.

Онзи Влад, който пазеше гърба на Кас, и заради когото Кас обръщаше света с главата надолу, без дори да се замисли за последствията.

Сякаш уловил мислите в главата ми за отминали времена, той пъхна телефона в предния джоб на спортния си панталон, скръсти ръце пред гърдите си и заговори.

– Мамка му, Марс. Онази дантела, зад която криеше лицето си, побъркваше доста момчета в квартала. Киселякът направо изключваше главния си мозък от ревност, и искаше да напълни гробищата заради всеки поглед към теб. Но сега... – веждите му подскочиха шеговито нагоре. – Бас ловя, че е загубил ума си, когато те е видял.

Свих рамене.

– Кас винаги е бил прекалено драматичен, просто си е търсил поводи да се сбие с някого. – подхвърлих с лек смях, макар очите ми да останаха сериозни. Поклатих закачливо показалец към него и пристъпих напред, за да скъся дистанцията помежду ни. – Значи, това е сериозната физиономия, която навремето плашеше Дийн и Криста, а?

– Не, това е милата версия. Тогава бях доста по-неприятен.

Смехът избяга от гърлото ми, но без излишни илюзии, че пред мен стои старата му версия. Също като Ксандър, Влад беше погребал старото си Аз някъде дълбоко в себе си, затрупано под ледени блокове с гняв и твърде много кръв по ръцете си. Щеше да бъде трудно да достигна до отговорите, за които бях дошла тук, но си струваше да опитам.

– Помниш ли, когато се появих на рождения ден на Кас? Цъфнах най-неочаквано на вратата му и буквално ви принудих да се сгъстите, за да ми направите място на масата.