Тъмнината между нас

20-част 2

Хоуп 

Сънят така сладко ме беше притиснал, докато се гушех в топлината на Кас, че клепачите ми отказваха да се повдигнат. Гърбът ми беше плътно прилепнал към гърдите му, а ръката му ме опасваше през талията като тежка верига. В стаята цареше плътна тишина, която само стрелките на стенния часовник разбутваха, преди неочаквания женски писък от съседната стая да я разреже като бръснач.

– Господи. Евър! – мозъкът ми, все още замъглен от съня, изстреля адреналин по вените ми.

Скочих рязко, опитвайки се да се измъкна от завивките и от прегръдката на Кас, но не успях да направя и крачка. Едно рязко, властно издърпване ме върна обратно върху матрака с такава сила, че дъхът ми спря.

Ксандър дори не си направи труда да отвори очи. Той просто ме затисна с тялото си, заравяйки лице в косата ми, докато ръката му отново ме заключваше в желязната си хватка.

– Павел ще се оправи с малката терористка. Връщай се тук. – измърмори с глас, който беше по-скоро ниско сънено ръмжене, отколкото реч.

– Кас, тя изпищя, пусни ме! – изпъхтях, борейки се с неговата неподвижност.

– Павел е виждал по-страшни неща от пищящи жени, повярвай ми. А и той обича да страда, нека си заслужи заплатата. – Кас ме притегли още по-близо, сякаш бях неговата лична възглавница, която се опитва да избяга. – Ако отидеш при тях, ще трябва да стана. А когато не съм си доспал, започвам да мисля за варели. Легни си.

– Кас, не е смешно.

– Не, не е. – промърмори все така сънено.

Изпръхтях след него и се заслушах в шумовете, идващи от съседната стая. През стената дочух тиха ругатня на руски, последвана от скърцане на под и неочаквано ритмично тупане. Павел очевидно беше преминал към план Б.

– Имам чувството, че я друса като чувал с картофи, чуваш ли? – прошепнах, макар че тялото ми вече започваше да се предава на тежестта на неговото. – Сигурна съм, че я плаши.

– Ако я плашеше, тя щеше да мълчи от ужас, а не да се опитва да събори стените с викове – измърмори, без да разхлабва хватката си нито милиметър. Носът му се зарови в чупката на врата ми, а топлият му дъх ме гъделичкаше по кожата, разсейвайки приятелските ми инстинкти към Евър с вълна от греховна ленивост. – Павел е професионалист. До пет минути или тя ще спи, или той ще е преосмислил жизнения си път. И в двата случая ти не си му нужна.