31 - част 2

302 66 29
                                        


Хоуп


Едва отворих входната врата на апартамента и Евър разклати пакета с китайска храна пред лицето ми. Час по-рано ми беше звъннала по телефона и бълваше думи с космическа скорост, от които не разбрах абсолютно нищо, освен молба за спешна среща по женски.

– С цялото ми уважение към теб и кулинарните ти шедьоври с броколи, но тази вечер предпочитам да се натъпча с нудели. Взех и за теб, в случай че решиш да се присъединиш към въглехидратното ми престъпление. – зад уж спокойния ѝ глас усетих треперливо звънтене.

Грабнах плика от ръката ѝ, който продължаваше да стои като преградна стена между лицата ни и се смръщих на изкуствената ѝ усмивка.

– Евър, какво става?

В краткия си въпрос успях да побера цялото ми съмнение относно случващото се около нея. Тя определено криеше нещо от мен и то от седмици.

– Нищо, просто умирах за вечеря с теб и армията ти от пощурели бременни хормони.

Евър смъкна якето си и го метна в края на дивана.

Завъртях очи след нелепия ѝ опит да избегне темата. Не бях прекарала последните десет години от живота си с нея, за да ми врътва плоски лъжи и измишльотини. Грабнах телефона си и сложих пръст на зелената слушалка.

– Имаш пет секунди да ми кажеш какво става или ще повикам на подкрепление сестра ти. А знаеш, че адвокатският ѝ мозък е като пожарникарска бригада, която гаси огън с бензин. Ще ти натресе такъв чудовищен разпит, че накрая ще си признаеш и греховете, които дори не подозираш, че ще извършиш.

– Моля те, не звъни на Пипа, това ще я разстрои.

– Говори, Евър.

Пръстите ѝ се впиха в ръкава на жълтия ѝ пуловер. Стискаше плетивото толкова силно, че кокалчетата ѝ побеляха. Започнах да се напрягам. Тръснах телефона в ръката си напомнящо, сякаш беше детонатор за бомба.

– Добре, добре. Има един тип, с когото излизах преди време.

– Познавам ли го?

– Може би. Този човек беше грешка. Глупава генерална грешка. От онези, за които майка ти предвидливо те предупреждава още през тийнейджърството ти, че хора като него са опасни, но няколко години по-късно, сякаш думите са изветрели и правиш точно обратното.

Тъмнината между насStories to obsess over. Discover now