Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Хоуп
След екстремното ми ходене до аптеката, което замаскирах под лудо празнично настроение и обиколка на магазините за бързи коледни подаръци, Нико и Леонид ме върнаха обратно в имението. Ръцете на двете машини за убиване зад гърба ми бяха запълнени с толкова много торби и луксозни кутии, че изглеждаха почти безпомощни.
– Ако Глеб ме види така, лично ще поискам от Назар обезщетение за уронване на престижа ми.
– Не ми говори. Напът съм да проплача, а не измънках дори когато ме простреляха и ми раздробиха костта в шибаното рамо.
Усмихнах се на Лео и шеговито присвих очи и към двама им.
– На дъното на двете големи торби има кутии с отлежало уиски и скъпи колекционерски пури, които намерих в мола и знам, че харесвате. Ако не спрете да мрънкате, ще ги дам на Глеб.
Лео закова на място и ме погледна свъсено.
– Мамка му, момиче! Това прозвуча, сякаш имаш оръжие за масово поразяване. Млъквам!
Смигнах му доволна, че поне словесно печелех някакви точки.
***
Забързах крачка към вратата на банята и буквално я щурмувах. Бях като тенджера под налягане. Нетърпелива и напрегната за резултата от теста за бременност. Сърцето се мяташе в гърдите ми като обезумяло, докато извършвах цялото нещо. Веднага щом приключих, стиснах теста в ръката си, облегнах се на затворената врата и зачаках.
Секундите се разтягаха като часове. Чувах единствено ударите на собственото си сърце, които отекваха в ушите ми.
Миналото с Кас се завъртя в главата ми като стара прашна кинолента. Момчето, което стъпи на онази стара веранда и не отвърна глава от слепотата ми. Онзи сладък гъдел от първата ни целувка в стаята ми. Тъгата и липсата му през всички години. Чувствах се, като че ли съм на увеселително влакче и правя обиколка на общите ни спомени.
