Тъмнината между нас

27- част 2🔞

В ГЛАВАТА ИМА СЦЕНИ НА НАСИЛИЕ И НЕ СЕ ПРЕПОРЪЧВА ЗА ХОРА СЪС СЛАБИ НЕРВИ! + 18

Ксандър Назаров

По гредите на покрива се чуха тактически стъпки. Фокусът ми определено беше върху Хоуп, но следях всеки шум, който ни заобикаляше. Вадим най-вероятно слизаше от покрива, за да провери мен и нея, което означаваше само едно. Откаченото копеле беше дошло тук сам, и фактът, че не улавях гласовете на другите, го доказваше.

Изругах срещу златистите сламени стръкове и потърсих Дезърт Игъла до мокрите си дрехи. Между скърцането на вратата и повея на вятъра се намърдаха три бързи почуквания по гредата. Сигнал, който аз и отрядът ми използвахме, но в момента нямах вяра на никого. Грабнах оръжието си и го насочих към приближаващата се в мрака фигура.

– Уоуууу, свой! – Вадим изхриптя, вдигайки ръка срещу дулото и опънатите ми нерви. Каменното му изражение се разпадна пред цевта сочеща право между очите му. – Човече, молех се трите почуквания по дървото да са стигнали до слуха ти преди пръстът ти на спусъка.

– Чух ги. Помниш Егор, нали? И той ги знае.

Гласът ми звучеше като стържене на камък в камък, кучешки, пресипнал от студ и гняв.

Вадим отново погледна към дулото на Дезърт Игъла в ръката ми, после към мен, и отново към дулото, което не помръдваше и милиметър надолу. Очите му пламнаха от обида.

– Да го начукам на премръзналия ти мозък, Назар! Ако исках да те убия, нямаше да изпращам сигнали по гредите, а щях да те оставя да изгниеш на дъното на езерото заедно с нея. Не ме приравнявай с такива като Егор, мамка ти! – последва напрегнато мълчание, в което се чуваше само яростното свистене на въздуха между зъбите му. Погледът му отново намери дулото на пистолета. – Свали това шибано желязо ти казах.

След сочните му ругатни най-после отпуснах оръжието надолу, заривайки го обратно в сухата слама.

– Саймън? – запитах.

– Все още е тук.

– А другите?

Вадим неволно стрелна очи към началото на хамбара, след което задъвка идиотски вътрешната страна на бузата си.

Забелих очи от раздразнение. Вадим наистина беше дошъл тук сам. Стомахът ми се сви на толкова тясно кълбо, че за секунда останах без въздух.