Тъмнината между нас

19- част 2 🔞

Хоуп

Тръшнах вратата на колата и се затичах към входа на жилището си. Стъпките ми отекнаха по тротоарните плочки, преди да завия и да стъпя на алеята. Затичах се по-бързо. Незнанието какво се е случило с Евър ме изяждаше отвътре. След още няколко стъпки я видях свита на топка до високия кипарис, зад който се беше сгушила. Стискаше обувка с осемнайсетсантиметров ток в ръката си с абсолютна готовност да замахне при необходимост.

– Господи, възхищавам се на креативността ти.

Тя присви рамене почти несъзнателно.

– Беше единственото нещо близо до вратата. Реших, че ще свърши работа и честно казано, знам, че изглеждам лудо, но адреналинът не пита.

– Слънчице, ела тук. – ръцете ми се стрелнаха към нея за да я прегърна, когато се изправи. – Добре ли си?

– Да, но имам нужда от още една прегръдка.

– О, миличка. Окей, нека влезем вътре.

Евър кимна мълчаливо след думите ми.

***

Лъжицата изтрака по стените на чашата с горещото какао, докато го разбърквах. Взех двете чаши от плота и тръгнах към дивана в хола, върху който лежеше Евър.

– Имаш ли представа кой може да бъде? – запитах, подавайки ѝ чашата с горещата течност.

Пръстите ѝ се свиха около порцелана и леко тръсна глава за отрицание след въпроса ми.

– Не, никаква.

Не исках да подлагам отговора ѝ на съмнение, но Евър имаше таланта да вбеси човек с желязно търпение за по- малко от две минути. Дори мъж с нерви, бетонирани с армировка и инат, закален и свикнал с най-лошите човешки настроения в пиков час в понеделник сутрин, щеше да излезе от стаята след пет минути разговор с нея, и да поиска да го блъсне тир. Нейната уста просто нямаше запушване.

– Сигурна ли си, че голямата ти уста не е вбесила някого днес?

– Голямата ми уста винаги е успявала да извади някого извън нерви, но не чак до там, че да тършува из апартамента ми.

– Значи изключваме възможността това да идва от ядосан съсед и отиваме директно към някой с много свободно време и лоши намерения. Страхотно.