Хоуп
Цяла седмица. Седем безкрайни дни прекарани в този златен кафез. Бях си въобразила - о, колко наивно и глупаво, че онази брутална страст, която изживяхме на задната седалка на джипа ще промени нещо. Вярвах, че след като изпепелихме и последната капка самоконтрол в онази тъмна уличка, Ксандър ще омекне. Че след като ме видя безсрамна, настъпателна и напълно контролираща неговото удоволствие, ще променя решението му. Вместо това получих тотална забрана. Абсолютен, безкомпромисен бан.
След престрелката с фамилия Лучани, Ксандър преначерта границите на моя свят до рамките на имението. Не можех да отида дори до собствения си ресторант. Мястото вече втори месец се управляваше от Конър, докато аз стоях тук и броях шарките по скъпия тапет.
Имах нужда от доза нормалност, от нещо шумно, което да ме изтръгне от депресията. Имах нужда от Евър.
Грабнах телефона и набрах номера ѝ, за да чуя гласа ѝ.
– Хей, Евър.
– Ооо, я виж ти кой си спомни, че има номера ми и реши да ми върне на пропуснатите обаждания.
– Звънях ти мислено, но очевидно нямаш обхват за такива разговори.
– Да не би да ми казваш, че ти е взел телефона?
– Върна ми го чак днес, нещо като предпазна мярка да не се свържа с теб или Ник. Страх го е от моята гениалност да му се измъквам повече, отколкото иска да признае.
– Добре, ето защо звучиш толкова ужасно. Дори през телефона мога да усетя, че имаш енергийни блокажи и спешно трябва да отидем на групова йога сесия.
– Да, само дето съпругът ми ми забрани да напускам къщата.
– Забранил ти е?
– Напляска ме и ми забрани да излизам. Това е такава нелепост. Не мога да отида дори до ресторанта.
– Леле! – между четирите букви се намърда истински коктейл от шумове: шумолене на хартия, падане на химикалка и нещо, което прозвуча като съборено кошче за боклук. – Чакай, задръж, търся си бележника. Трябва да си запиша как точно да вбесиш някого, за да те напляска по забавния начин. Добре, готова съм, казвай детайли.
– Не е смешно, Евър.
– Да, не е. Опасно възбуждащо е. Не знам защо се оплакваш.
YOU ARE READING
Тъмнината между нас
RomanceКас Аз бях нейните очи, за да види отново света, а тя стана моето сърце, за да мога да го почувствам.
