Тъмнината между нас

18 - част 2

Хоуп

Имаше нещо диво в гласа му, което влудяваше сетивата ми. Думите му бяха като искра върху суха трева, а погледът му определено обещаваше пожар.

– Може ли да прескочим големите приказки и да продължим по същество?

Преди да успея да кажа друго, пръстите му се плъзнаха по талията ми, завъртя ме рязко и гърбът ми се озова срещу гърдите му. Пространството между нас внезапно изчезна.

Задъхах се.

– Какво си мислиш, че правиш?

Тишината, която последва, беше тежка и наелектризирана. Вместо думи, той засили захвата си достатъчно, за да ме накара да остана неподвижна с лице срещу стената. Грубата му длан се стовари върху задника ми. Плясъкът отекна еднократно в стаята. Замръзнах за секунда. Не беше силно, но достатъчно, за да накара пулса ми да полудее. Той зарови лице в косата ми, устните му докоснаха ухото ми.

– Виж колко тиха стана изведнъж. Предизвикай ме още веднъж така, Марс.

Дрезгавият му шепот ме побъркваше. Думите му преминаваха през мен като ток. Господи, трябваше да се хвана за нещо, за да спася мозъка си от прегряване.

– Престани да се държиш с мен като с ученичка. – изсъсках, макар че гласът ми не беше толкова стабилен, колкото ми се искаше.

– Малка моя, в момента изглеждаш точно така.

Странният гъдел отново започна да атакува мястото между бедрата ми. Случваше се винаги, дори когато горях като факла от гняв или обида. Възбудата нахлуваше в тялото ми без никакво предупреждение и ме подлудяваше.

– Започваш да прекаляваш.

– Не мисля. Виж колко добре ти се отразява дисциплината.

Дланта му се залепи повторно върху задника ми, оставяйки ме като жигосана.

Избутах го с рамото си и се обърнах с лице към него. По- скоро щях да си изям езика, отколкото да му позволя да контролира нещата. Оправих ризата си с рязко движение, опитвайки се да си върна достойнството, докато стоеше пред мен с крива усмивка.

Гледах го право в очите, отказвах дори да мигна първа, докато той не наруши тишината.

– И така. Защо отиде при Нина? – запита съвсем спокойно. 

Дългите му пръсти запълзяха по сатенената ми риза, която току-що се бях опитала да пригладя, и продължиха нагоре към панделката на яката. Сърцето ми заблъска силно, твърде силно. С поглед проследих плавните движения, с които бавно издърпа светлосините ленти и панделката се разпадна.