Where is daddy?/Къде е татко?

Трета глава

Луси:
Не разбирам държанието на мама. Защо не ми казва кой е баща ми и защо не е с нас?Всичките ми приятели имат майка и татко, а аз имам само мама. Тя се грижи добре за мен, но нямаше да се налага да работи ако татко бе с нас. Искам да имам татко!
Влязох в училището и виковете на играещите деца ме разсеяха. Потърсих стаята на 1 б клас и като я намерих седнах на втория чин. Звънецът би и съучениците ми влязоха в стаята. Бяха повече момчета. Седнаха и започнахме да се приготвяме за часа.
За щастие аз вече можех да чета и да смятам. Баба ми е трябвало да стане учителка, защото на нея дължа всичко.
-Може ли да седна до теб? -попита ме едно момиче с дълга и права кестенява коса и пъстри очи.
-Да, разбира се! -зарадвах се, че ще си имам приятелка.
-Казвам се Лусия! -подадох й ръка.
-Виктория, но може да ме наричаш Вики. Виждам, че си се приготвила! - посочи буквара ми.
-Да, моята баба ме научи да чета! -казах гордо.
-Аз нямам баба, но имаме домашна помощница, която ме научи да чета и да пиша. Само с математиката съм скарана.
-Винаги можеш да се сдобриш с нея! -засмяхме се и двете.
Дежурния ученик извика:
-Госпожата идва!
Станахме, за да посрещна госпожата. Първият час мина добре, но вторият бе математика. Госпожата излезе доста строга. Даде ни тест още в първия ден. Обикаляше и гледаше да не преписваме. Успях да подскажа малко на Вики. След като свършихме тя събра листовете и звънеца би. Предстоеше ни час по физическо.Любимият час на Вики. Влязохме в спортния салон и тя ми показа уменията си по акробатика. Правише шпагати, мост можеше да стои на ръцете си.
-Искам и аз да се науча като теб!
-Помоли майка ти да те запише!
-Ще го направя още днес!
Вики се оказа много добра приятелка. Вече я обичам като сестра.