Десета глава

677 33 2
                                    

Роберто:
Как можах да го направя?
Вече час обикалях кабинета си и си задавах този въпрос. Още първата вечер й намекнах, че я харесвам. Права е да откаже! Тя има свой живот. Тук е само, за да работи. Явно е била наранявана много от съпруга си. Станала е майка твърде рано и онзи, който ги е зарязал и двете е голям глупак.
Погледнах часовника, беше девет. По това време ходих в стаята на Вики, за да й пожелая лека нощ. И тази вечер няма да изневеря на навика си. Излязох и тръгнах към стаята й. Отворих и се изненадах. Вики и Луси вече спяха, а Жаклин тъкмо ги завиваше. Изглеждаха като сестрички.
-Прочетох им приказка и заспаха! Ще взема Луси долу при мен!
-Не, недей! Нека спят заедно.
Доближих се до нея.
-Искам да ти се извиня!
--Не господине! Аз съм тази, която трябва да се извини.Без да искам може да съм ви дала повод, но държа да знаете, че аз не желая да имам повече връзка с мъж. Независимо дали е богат, красив и прочие.
-Но защо?
-Не ме питайте, моля ви! Лека нощ!
Мина край мен и излезе. Незнам какво се е случило с нея, но аз няма да се откажа от нея. Ще я накарам да повярва в любовта отново. Ще я обичам. Ще се грижа за нея. Тя постепенно ще ме обикне и ще се оженим. Тя ще бъде моя на всяка цена.

Where is daddy?/Къде е татко?Donde viven las historias. Descúbrelo ahora