Where is daddy?/Къде е татко?

Петдесета глава

Жаклин:
Не мога да отрека, че ми стана приятно когато Маурисио ме прегърна. Топлината му ме успокои. Искаше ми се думите му също да ме успокоят, но не стана.
-Може ли тази вечер да остана тук? Моля!
За миг загубих почва под краката си. Къде ще го сложа да спи? Ами ако поиска да спим заедно? Това не ми харесваше!
-Не! Още е рано! - опитах да измисля оправдание, за да му откажа. Той усети че съм напрегната и се изсмя.
-Няма да правим секс, спокойно!
Директността му ме възмути и аз се отдръпнах от него.
-Аз няма и да ти позволя! - заинатих се. -Знам какво целиш! Искаш да се възползваш от дъщеря ми, за да се докопаш до мен! Няма да ти простя, Маурисио! Никога!
-Знам! Но аз държа да упражнявам родителски права над Лусия!
-Родителски права? Какви права имаш ти? - развиках му се. -Мислиш, че може просто ей така да се появиш и да ми я вземеш! Тя е мое дете! Аз я родих, аз я отгледах...
-Но тя расте! Сега учи в училище, после ще постъпи в колеж...
-Аз ще се грижа за нея! - прекъснах го.
-Аз също! - каза и се подсмихна. - Както и за теб!
Излезе без да каже нищо. Какъв наглец! Какво си мисли,че ще му позволя да лъже детето ми? Сбъркал е.
Излязох след него и се огледах. Нямаше го, но пък Роберто беше в колата си. Като ме видя излезе веднага.
- Какво ти каза? - лицето му изглеждаше притеснено.
-Че иска да се погрижи за Луси!
-Ще го смачкам! - сви юмруците си той. -Да се оженим! Още утре!
-Какво? - опулих се аз.
-Ако се омъжиш за мен детето ти ще стане мое и той няма да може да го използва.
Имам чувството, че ще припадна. Писна ми от този човек. Защо се съгласих?
Облегнах се на вратата и въздъхнах. Мисля, че ще е добра идея да напусна Монреал. А ако мама се съгласи да дойде с мен ще бъде още по-добре.
Маурисио:
Излязох и се качих в колата.Отправих се към дома на Хорхе, за да се приготвя за довечера. Седнах зад компютъра му и се разрових из сайтовете за дрехи под наем. Намерих един костюм на клоун. Наистина беше смешен, а щом е разсмял мен, определено щеше да разсмее и тях. Кликнах върху бърза поръчка.
Успях да намеря подходящия костюм, а сега трябва да измисля забавен сценарий, който да подобри настроението на ангелчето ми.Вицове... не! Да се престоря на мим...и това не става. Но идеята за мистър Бийн ми допадна. Седнах зад компютъра и изтеглих филма. Изгледах го едва. Толкова не съм се смял. Чак сълзи ми потекоха. Хорхе като се прибра и ме видя да се смея си помисли, че съм дрогиран.
-Гледах мистър Бийн!
Той също се засмя.
-Говори ли с Жаклин?
-Да! Вече знае за теста!
-Как реагира? - той отвори хладилника и си взе една бира.
-Помисли, че искам да й взема детето!
-Друго?
-Какво например?
-Ами все пак е годеница на брат ти! Не каза ли, че той ще поеме грижата за детето?
-Не! Не спомена дори издръжка!Но мен друго ме тревожи!
-Слушам те!
-Моята Луси все още не знае, че аз съм нейн баща! Искам да й го кажа, но се боя, че може да ме намрази! Дай ми съвет!
-Разкажи й историята ви като детска приказка, със зайчета, кученца и котенца. Така поднесена информацията е лесна за разбиране. Ако й кажеш реално какво се е случило ще я нараниш!
-Знам приятелю!
На вратата се позвъни.
-Чакаш ли някого? - попита Хорхе.
-Един палячо! - казах, а той ме гледаше учудено. Отворих и взех кутията с костюма. Платих за доставката и го внесох вътре. Когато го извадих Хорхе едва не се задави с бирата.
-Не ми казвай, че ще облечеш това!
-Ще го облека и ще изиграя ролята на мистър Бийн в цирка.
-Ти си луд!
-Знам!
Лусия:
Мама отново се затвори в стаята си. Попитах баба какъв беше този скандал днес у дома, а тя ме прати да гледам детско филмче. Какво крият от мен и защо нищо не ми казват? Седнах пред телевизора и взех дистанционното. Превключих няколко канала и някой почука на вратата.
-Аз ще отворя! - извика баба и отиде да отвори.
-Здравейте, здравейте! - извика някой и влезе. Станах и отидох да видя кой е. Ококорих очи когато видях някакъв смешен клоун.
-Обадиха ми се, за да ми поръчат да ви оправя настроението!
-Кой? - попита баба. Мама излезе от стаята си и се шашна. Клоунът извади няколко топчета и се опита да жонглира, но топчетата паднаха на земята. Той се наведе и панталонът му се разпра. Баба и аз се засмяхме. Събра топчетата и пак ги изтърва. Започна да ги събира отново. Събра ги, отвори джоба си и ги пусна вътре. Джоба се оказа скъсан. Този път и мама се засмя. Клоунът започна да прави фокуси, но пръстите му лепнеха и разваляха всичко. Успя да ни разплаче от смях. В края на представлението се поклони и свали перуката си.
-Маурисио!
Всички се изненадахме...приятно. Баба му наля сок, а аз си поиграх с него.
-Луси, искам да ти разкажа една приказка!
-Обичам приказки!
-Имало едно време две котенца! Мъркан и Жени! Те много се обикнали, но Мъркан  се поболял и трябвало да отиде при хан Котан, за да го излекува. Но Котан го нямало и се появил Хрътко, едно самотно кученце, което също било болно но оздравяло. То помогнало на Мъркан да се излекува и да се върне при Жени. Но на Жени й омръзнало да чака Мъркан и избрала друго котенце. Той се върнал и я повикал да живеят заедно. Тя обещала да помисли! - завърши той и погледна към мама. Очите й бяха насълзени. Сега разбирам! Той е Мъркан, а тя Жени. Което значи...
-Татко?