Where is daddy?/Къде е татко?

Двадесет и осма глава

Жаклин:
Опитах да затворя вратата,но Маурисио си сложи крака.
-Мамо, защо не пускаш господина? - попита ме дъщеря ми. Погледнах я и пуснах вратата. Клекнах до нея и се опитах да обясня, но Маурисио ме изпревари.
-Майка ти ми е сърдита, Луси! Затова бих искал да я помоля за извинение.
Обърнах поглед към него и гневът, който бушуваше в мен се изписа на лицето ми.
-Скъпа, иди при баба си! - казах на детето си тя хукна към кухнята. Обърнах се към Маурисио готова да го залея с обиди, но се случи нещо неочаквано. В мига, в който погледа ми се изравни с неговия, той се наведе и допря устните си до моите. Ръцете му се увиха около мен и проклех тялото си затова, че се предаде. Умът ми крещеше отблъсни го, а тялото ми се наслаждаваше на обятията му. Най - накрая събрах сили и го отблъснах.
-Какво си мислиш, че правиш?
- Ние с теб сме били заедно! Сега когато те целунах разбрах, че и ти не си била безразлична към мен. Обичали сме се!
-Не! Това не е вярно! - поклатих глава, опитвайки се да сдържа сълзите си. - Заблуждаваш се!
-Не се заблуждавам, Жаклин! Знам, че сме се срещнали в дискотеката!
Избутах го навън,за да не ни чуе детето. Опитах да му кажа да забрави, но той отново ме изпревари.
-Влюбихме се от пръв поглед, танцувахме. Помня те!
-Не, Маурисио! - сълзите ми преляха от очите ми. -Ако ме помнеше, никога не би посмял да прекрачиш прага на дома ми. Никога!
-Скъпа, знам че тогава бях задник, бях глупак, който не цени това, което има. Сега е различно!
- За теб да, но не и за мен! Ти може да си се променил, но не можеш да промениш това, което ми причини! - казах му и отворих вратата, за да вляза. Майка ми седеше на масата с Луси. Гледайки лицето на момиченцето ми болката в мен се засили. Засилиха се и сълзите ми.
- Незнам какво съм ти сторил, любима, но знай, че няма да спра докато не разбера! Ще поправя случилото се и...
-Маурисио! - познат глас изкрещя името му. Обърнахме се и видях разгневения поглед на Роберто. С бързи крачки дойде при нас. Изтрих сълзите си, но той вече бе видял, че плача.
-Защо си дошъл тук? Какво искаш от годеницата ми? - изкрещя му в лицето. Луси ме хвана за ръката и със страх ме попита:
-Мамо, ти наистина ли си му годеница? Той... ли е... истинския ми... татко?
Не усетих кога майка ми е дошла при нас. Тя ми кимна да вляза и им каза:
- Жаклин не е нито годеница на Роберто,нито любовница на вас Маурисио. Тя е една отчаяна самотна майка, която вие се опитвате да зарибите.
Вървете си и повече да не съм ви видяла тук!
-Простете госпожо, но аз предложих брак на дъщеря ви!Ще се оженя за нея! - заяде се Роберто.
- Чуй ме, господин Роберто! Момичето ми не е само, има дете, а това дете има баща!
-А къде е той тогава? - изкрещя той и погледна към Маурисио, мислейки си, възможно ли е той да е баща на Луси?!
Здравейте сладури! Днес качих две глави, надявам се да ви харесат!Следващите две глави ще ги кача във вторник!Обичкам ви! 😘