Where is daddy?/Къде е татко?

Четиридесет и седма глава

Роберто:
От няколко дни не съм на себе си. Дори солидното количество алкохол не ми помогна да преглътна гнева си. Обичам Жаклин, но дъщеря й ми пречи. Напомня ми на брат ми.Каквото и да му казвах, той все беше против.
Мисълта, че едно хлапе ме дели от щастливия живот ме кара да премислям най-различни стратегии, с които да го разкарам. Интернатът бе добра идея. Ако Вики отиде там, вероятно и Лусия ще я последва, но Жаклин няма да я пусне. Сигурен съм. Мислих и над други идеи, но ако приведа в действие или майка й ще се намеси, или Жаклин ще откаже.
Накрая реших да купя домашен любимец. Децата обожават животните. Дълго умувах какво животно да избера и се спрях на рибките.Един аквариум с пъстроцветни гупи щеше да смекчи сърцето на Лусия.
Разрових се в интернет, за да поръчам два аквариума, оборудвани с кислородна помпа и изкуствена флора. Телефонът иззвъня. Вдигнах слушалката и я пртиснах към ухото си с рамото си.
-Ало!
-Господин Виляноева! Хванахме момичето, което е хвърлило уликите в задния двор на прислужницата ви.
-И кой я е пратил там?
-Заплашихме я със затвор и тя си призна, че снаха ви Шаная Туейн и нейната майка са й платили, за да прехвърлят вината си върху слугинята ви.Изпратихме наши служители да арестуват Лола Туейн, а на сметката на дъщеря й ще бъде наложен запор докато не приключи разследването.
-Благодаря ви! Информирайте ме ако има още развития! Лек ден!
Затворих слушалката и изпратих поръчката за аквариумите. Облегнах се назад и въздъхнах. Спомних си мястото,в което бе затворена Ева, начинът по който я изпитах, въпреки убедеността ми, че тя е невинна. Исках да отида и да й се извиня. Дължах й го, не само заради глупавото си държание, но и заради това че я изгоних без причина.
Взех ключовете на колата и излязох на двора. Вмъкнах се в автомобила и бързо се отправих към дома й.
След час бях пред дома й с букет бели рози, символ на приятелството.
Натиснах звънеца и изчаках. Чу се шум от отключване на вратата. Отвори се и зад нея се показа Ева.
-Господин Роберто! - изненада се тя, а букетът от рози предизвика широка усмивка на лицето й.
-За мен ли са? - попита ме, а аз кимнах. Взе ги и ме покани да вляза. Домът й бе малък, но чист и подреден. Тя сложи цветята във вода и ми наля студен чай.
-Нямаше нужда!
-Дойдохте ми на гости, господине!
-Не ме наричай господин! Аз вече не съм ти шеф! Говори ми на 'ти'!
-А не! Може да не сте ми шеф, но аз все пак ви уважавам!
Гледах я как мило се усмихва и ми говори така, всякаш нищо не се е случило. Не мога да си простя, че я изгоних и че я обвиних несправедливо.
-Как е моята Вики! Липсва ми много! Ако ми позволите, бих искала да я видя!
-Винаги си добре дошла Ева! Аз искам... - опитах да преглътна - да ти се извиня за...
-Забравете господине! Това са просто изпитания на съдбата. Аз зная, че съм невинна!
-Но все пак... моля за прошка! - сложих ръката си върху нейната. Тя се притесни. -Ако все още държиш на мен и на дъщеря ми, те моля да се върнеш у дома. И моля те още веднъж, не ме наричай 'господине'!
Тя се просълзи.
-Знаете ли, вие сте прекрасен човек!Ще се върна! - усмихна се през сълзи. Прегърнах я и изпитах огромно облекчение от това, че тя ще бъде отново част от живота ни. Не мога да си представя как ще се зарадва Виктория когато Ева се върне. Отделих се от нея и избърсах сълзите от лицето й.
-Ще те изчакам да си събереш багажа! - казах й и тя ми се усмихна и ме прегърна отново.
Докато тя пълнеше куфара си, аз стоях отвън вдишвайки от чистия въздух. Днес поправих една грешка и се чувствам горд със себе си. Радвам се, че тя ми бе простила и прие да се върне. От тук нататък тя няма да ми бъде слугиня, а моя приятелка.
Ева излезе от вратата с куфара и се обърна да заключи. Това, което не ми хареса бе, че отново си бе вързала косата. Приближих се до нея и казах:
-Спусни косата си!
Тя ме послуша и я дръпна ластика. Косата й се изсипа като водопад по раменете й.
-Така си по-хубава!
Тя се изчерви. Тръгнахме към колата и аз й отворих предната врата. Тя седна и аз заех шофьорското място.
Прибрахме се, а Вики като я видя изпищя:
-Ева! - хукна към нея и двете се прегърнаха.
-Миличка! -разплака се тя. -Толкова много ми липсваше!
-И ти на мен! - каза Вики без да се отдели от нея.
Ето я и новата глва! Ще опитам довечера да кача следващата глава, но не гарантирам.Благодаря ви, че гласувате за историята ми! 💘