Where is daddy?/Къде е татко?

Четиридесет и трета глава

Маурисио:
Щастлив съм, че успях да възстановя сърцето на госпожа Елена. Радвам се, че Жаклин за първи път прояви някакви чувства към мен. Искаше ми се да я целуна, но не посмях. Тя ме прегърна от благодарност, но след като майка й бъде изписана ще се отдръпне отново.
Гледах лицето на майка й. Двете много си приличаха. Огледах апаратурата, уверявайки се, че всичко е наред и излязох. Имах нужда от чист въздух. Влязох в манипулационната и тръгнах към ъгъла където бе вратата за терасата. Мястото бе отредено за пушачи, но аз вече бях се отказал от този вреден навик. Извадих телефона и го включих.Имах пропуснати повиквания от инспектира, от Лола и едно от Хорхе. Добре, че съм изключил телефона си по време на операцията иначе вибрациите щяха да създадат смущения.
Набрах Лола. Тя вдигна веднага.
-Маурисио, къде си? Шаная с теб ли е?
-Не, аз съм на работа! - тази жена ще ме побърка.
-Не мога да се свържа с нея!
-Сигурно е на някоя фотосесия или модно ревю. Не се безпокой, където и да е ще се прибере! - побързах да затворя, за да не й слушам мърморенето. Каква отегчителна жена!
Набрах номера на инспектора, за да разбера как върви разследването.
-Господин Виняноева! Открихме стъпки в задния двор. Има и свидетел.Едно момченце. Разказа, че е видял модерна червена кола, докато играело на криеница с другарите си. От колата слязло момиче в спортен екип и прескочило оградата.
-Значи,че Ева е невинна и ще свалите обвинението от нея!
-Да господине! Момчето е с майка си в участъка и дава показания.
-Радвам се!
-Това е всичко, лек ден!
Затворих и прибрах телефона си. Не мисля да се обаждам на Хорхе, а направо да се срещна с него. Но пак трябва да помисля, какво съм пропуснал.
-Колега, пациентката с вътрешния кръвоизлив се влоши!Трябва да дойдете!
Въздъхнах и последвах младия колега. Прекосихме набързо коридора  и когато влязохме в спешния кабинет видях Шаная гола, а колегата ми извика:
-Зареди на 200!
Тялото на Шаная подскочи.
-Зареди на 220!- отново извика той и последва същия отскок. След като три пъти тялото не реагира той трябваше да се откаже. Такъв беше законът в медицината.
Стоях и гледах като хипнотизиран.Жената, която допреди ден разговаряше с мен сега стоеше цялата набодена в системи и маркучи.
-Час на смъртта, 12:36!
Думите на доктора ме стреснаха.
-Колега, кога я докараха?
-Когато приключи с операцията на онази жена!
-Как е пострадала? Катастрофа ли е претърпяла?
-Почина от обилна кръвозагуба, следствие от некачествено направен аборт!
-Моля??? - изненадах се. -Била е бременна и го е махнала?
-Да, защо се панирваш? - учуди се колегата ми.
-Тя ми беше годеница! - посочих тялото, което лежеше на леглото. -Била е бременна от мен и го е убила!
Изпълних се с гняв и с разочарование. Излязох и отидох в съблекалнята. Тя винаги беше празна, освен когато си издавахме смяната. Моята смяна щеше да свърши в десет вечерта.А дотогава имаше много време.
Влязох под душа и завъртях кранчето. Това беше моето наказание. Заради лекомисления ми живот загубих всичко. Вече нямах и годеница. Как щях да го кажа на Лола? Тя ще откачи!
Затворих очи и се опитах да не мисля. Изплакнах се и излязох. Помолих колегата ми да се обади на Лола и да й каже. Аз звъннах в погребалната агенция,за да ги уведомя и да се погрижат утре всичко да приключи. Помолих директора да ме освободи към осем, за да съобщя и на останалите. Исках да избегна агонията на Лола по дъщеря й. Затова мисля да звънна на Хорхе и да го помоля да отседна при него за ден два. Набрах номера му и отново се включи гласова поща. Явно имаше сеанс.
-Приятелю, знам че ти омръзна от мен, но те моля да остана в дома ти за ден или два? Задължен съм ти!
Затворих и се върнах в кабинета. Слава богу следобеда мина без инциденти. Колегите ми поднесоха своите съболезнования, макар че аз не се чувствах особено тъжен.
-Имаш гости! - усмихна се един от лекарите. -Теб търсят!
Излязох и когато видях кой е дошъл устата ми стигна до ушите. Жаклин с малката принцеса Лусия, която се хвърли в прегръдките ми. Гушнах я и погледнах към майка й. Тя стоеше ни гледаше с умиление.
-Това е за теб! - тя ми подаде един пакет сладкиши и бутилка шампанско. -Затова, че спаси баба!
От очите й потекоха сълзичики и аз ги избърсах. Погалих меките й косички.
-Видя ли баба си? Как е тя!
-Добре е! - кимна и ме прегърна отново.
-Елате! - поканих Жаклин и Лусия в болничното кафене. Седнаха на масата, а аз им взех по един сок.
-Не можах да я спра! Искаше лично да ти благодари!
-Много е сладка! Като теб!
Това е новата глава, надявам се да ви хареса! Ще кача следващата в неделя следобед!