Where is daddy?/Къде е татко?

Четиридесет и девета глава

Маурисио:
Налях си кафе и излязох на терасата. Обожавах сутрешния  хлад, примесен с аромата на цветята и растенията, разположени из терасата на Хорхе. Отпих от кафето и се отпуснах на люлеещият се стол.
Днес трябваше да са готови резултатите от днк теста.Днес щях да науча със сигурност дали аз съм баща на Лусия. Ако аз не съм бащата, то преспокойно мога да напусна Монреал завинаги.
Искам аз да съм бащата. Луси е невероятно дете, Жаклин е чудесна майка... и красива жена. С най-голямо удоволствие бих се оженил за нея.
-Маурисио! Имаш препоръчано писмо! - извика Хорхе от стаята. Скочих и влязох вътре. Взех плика и безмилостно го разкъсах. Разгърнах сгънатите листи, за да видя резултатите.
На лицето ми се появи широка усмивка, когато погледът ми зърна цифрите: 94 % съвместимост..
-Моето дете! - затворих очи. - Обичам те,Жаклин! Обичам те!
-Какво мислиш да правиш? - попита приятелят ми.
-Искам да поговоря с нея, но незнам как! Тя не би приела да излезе с мен! - казах, гледайки тъжно към листа.
-Тогава ти отиди при нея! Поговорете насаме и й кажи, че вече си наясно...
-И какво ще промени това, Хорхе! - погледнах го отчаяно.
-Ако знаеш как да постъпиш, много неща ще се променят!
-Какво имаш предвид?
-Маурисио, помисли малко! Най-голямата слабост на една жена е нейното дете. А ти, приятелю, си истинския баща на това дете! Ако докажеш, че си грижовен и отговорен родител, ако спечелиш и любовта на детето си, Жаклин ще те обикне. В мига, в който станете едно цяло, грешките от миналото ще се превърнат в лош сън, който някога сте сънували.
-Ако мога да я накарам да забрави този кошмар...
-Можеш! Стига да повярваш в себе си!
Трябваше да говоря с нея.
Качих се в колата и потеглих към дома й. Докато шофирах, в главата ми се изредиха куо варианти на това, какво и как да й кажа. Това, което не очаквах бе, че ще заваря брат си там. Това щеше да усложни допълнително нещата.
Паркирах зад неговата кола и слязох. Застанах пред вратата и почуках. Вратата се отвори и зад нея се появи моята дъщеричка.
-Здравейте господине! Елате да ви покажа новият ми подарък! - задърпа ме вътре. Брат ми и Жаклин бяха седнали на масата. Той ме изгледа разгневени и се обърна към Жаклин:
-Кой го покани?
-Никой! -притесни се тя и сложи ръката си върху неговата. -Моля те,не се карайте пред детето!
-Тогава го изгони!
Жаклин стана и дойде към мен.
-Защо дойде?
-Искам да поговорим... насаме! - казах гледайки към брат ми.
-Как си позволяваш? - изръмжа той.Жаклин се уплаши и дръпна Лусия към себе си. За миг думите на Хорхе изплуваха в съзнанието ми. 'Най-голямата слабост на една жена е нейното дете. А ти си истинският му баща'!
Извадих резултатите от теста и ги подадох на брат ми.
-Това ми дава право! - казах.
Той разгърна листа и остана втрещен. Погледна към Жаклин и детето. После се обърна към мен.
-Този тест не значи нищо!
-Нима? - подсмихнах се.
-Махай се от тук, защото не отговарям! - каза гневно той.
Аз поклатих глава.
-Не и докато не говоря с нея!
-Какво ще говориш с нея? - изкрещя Роберто.
-Луси, върви в стаята си! - каза Жаклин.
-Страх ме е!
-Няма страшно скъпа! Мама просто ще си поговори с господата!
Луси послуша майка си. Жаклин изчака да чуе затварянето на вратата и се приближи към нас. Взе листа и го прочете.
-Какво означава това?- попита тя.
-Означава, че Лусия е моя дъщеря!
Жаклин пребледня.
-Кой ти даде право да правиш този тест? - разтрепери се тя. -Той...той не е истински! Тя не е твое дете! Аз...аз... -от очите й бликнаха сълзи.
-Успокой се, любима! - брат ми се опита да я прегърне, но тя го отблъсна.
Входната врата се отвори. Госпожа Елена се появи навреме.
-Какво става тук? - попита тя и взе листа от ръцете на плачещата си дъщеря. Прочете го и погледна към Роберто.
-Мисля, че трябва да ги оставиш насаме, да си поговорят! Аз ще направя същото! Къде е Лусия?
-В стаята си е! - казах и тя отиде да я вземе. Двете излязоха тръгнаха към вратата.
-Хайде! -  тя подкани брат ми.
-Ще изчакам отвън Жаклин! - каза и излезе с тях.
Двамата останахме сами. Жаклин седеше на дивана, покрила лицето си с ръце и плачеше неутешимо. Клекна пред нея и сведох глава.
-Знам, че думите ми не означават нищо за теб!Каквото и да кажа, няма да те накара да забравиш болката си! Моля те само, да ми простиш! Днес научих, че ти си ми направила най- подарък. Дарила си ме с дете!
Жаклин ме погледна с поглед изпълнен с болка и гняв.
-Едно изнасилване не те прави баща! Аз не родих Лусия заради теб! Не Маурисио! Аз бях на 15!Още бях дете и  незнаех какво е аборт! Заради теб станах майка, заради теб аз неможах да изживея пълноценно живота си. Приятелките ми ходиха по заведения и се веселяха, а аз приспивах детето си!
-Много съжалявам!
-Аз обаче не съжалявам! Детенцето ми е невероятно, борбено и много умно. И аз като негова майка няма да позволя да я нараниш!
-Не бих го направил!
-Тогава как ще й кажеш, че си нейн баща? Като те пита къде беше досега, какво ще й отговориш?
Не бях мислил за това.
-Ще го направим заедно, без да й казваме всичко!
-Каквото и да правиш Маурисио, аз няма да бъда твоя жена!
-Защо мила? - приближих се към нея.
-Мразя те! - каза тя, а аз се усмихнах.
-А пък аз те обичам! - хванах я в прегръдката си. - И теб и дъщеря ни!
Извинявам се, че не качих вчера.Бях зле, но днес съм по-добре!
Надявам се главата да ви е харесала! Целувки! 😘