Where is daddy?/Къде е татко?

Тридесет и пета глава

Лусия:
Това бе един от най-важните дни в живота ми. Всички бяха дошли, за да гледат децата си. Аз бях само с мама. Баба беше на работа и не можеше да отсъства. Много ми се искаше и баща ми да беше тук. Да се гордее с мен. Сега когато този гадняр Роберто започна да ае навърта около мама изпитвах още по-голямо желание татко да се появи.
Не го харесвах. Повече ми допадаше неговият брат Маурисио. Той е готин, забавен к с мама много си подхождат. Видях как я целуна по бузата. На мама й харесваше, макар да се опитваше да го скрие. Ако не беше оная с големите устни, сигурна съм че Маурисио щеше да предложи на мама.
След като се облякохме се качихме горе, за да може да гледаме танца на Сара и Лупе. Мама и Роберто останаха отвън,за да говорят. Забавиха се и излязох да видя какво правят. Това, на което се натъкнах ме накара да намразя още повече този Роберто. Беше прегърнал мама и се канеше да я целуне. Извиках й, а той недоволно влезе вътре.
Излъгала ме е. Отново. Не му бе отказала. Опитваше се да ми обясява, колко е добър. Но не исках да я слушам. Мразех го. Искам си моят баща. Онзи, който ме е създал. Не вярвам на думите на майка ми, че той е мъртъв. Жив е! Разбрах го в мига, когато тя ме водеше на гробището. Занесохме цветя на един гроб,на някой си Хуан, а след време когато отидохме отново,тя ме заведе на друг гроб, на някой си Матей. Разбрах, че ме лъже и й се сърдих, но от друга страна се радвах, защото това доказва, че той не е мъртъв. Ах тате, къде си?
Седнах на стълбите да си излея мъката. Мама се разплака заедно с мен.
-Не плачи, Луси! Моля те!
Опитах да спра, но мисълта, че трябва да влезем вътре и да седна до него, ме караше да се разстройвам отново.
-Какво има? Защо плачете? - гласът на Маурисио ме накара да вдигна глава. Станах и се хвърлих в прегръдката му, а мама ми подаде ръка, за да ме отведе вътре.
-Хайде Луси!
Поклатих отрицателно глава. Мам ме изгледа строго.
-Лусия! Ела с мен!
-Не я насилвай! Нека си почине от силната музика!
Клекна до мен и ми каза:
-Дадох картата памет, за да копират филма на два диска. Единият ще ти го подаря!
-Суперско! - извиках и ехото се разнесе из коридора. Прегърнах го, а мама се просълзи.
-Хайде, да влизаме вече! - подаде ми отново ръка.
-Ще дойда, ако и чичо Маурисио дойде с нас!
-Ще дойда!
Влязохме заедно вътре и се настанихме на първите редове. Роберто като видя Маурисио се разгневи. Вики се уплаши и аз на мига съжалих, че го повиках.
-Махай се оттук! - каза заплашително Роберто. Мама застана до него и се опита да го успокои. Той я прегърна, а аз за да му направя напук седнах до Маурисио. Вики ме последва и дойде при нас.
След около час започнаха да оценяват участниците. Ние получихме десет точки, също както Лупе и Сара и още две двойки. После включиха бравометъра, за да измерят аплодисментите и... избраха нас. Еуфорията беше голяма. Вики се разпищя и заскача, Маурисио ме вдигна във въздуха и ме завъртя.
-Моля победителките да дойдат на сцената, за да си получат наградата, която ще бъде връчена от Карлос Наваро, старши треньор на столичния клуб по спортни танци!
Двете с Вики хукнахме надолу. Мама ни последва. Промушихме се сред тълпата и се качихме на сцената. Аплодисментите отново изпълниха залата, а един як спортист с прошарена коса ни връчи една статуетка.
-Честито момичета! Няколко думи... -той ни даде микрофона.Вики го взе първа.
-Искам да благодаря на татко ми и най-вече на моята втора майка... Ева. Тя бе до мен винаги. Насърчаваше ме и ми бе най-голямата упора. Посвещавам победата си на нея! Обичам те, Ева!  Забелязах, че сред публиката стоеше една жена, която приличаше на Ева. Тя се разстрои от думите на Вики. Взех микрофона и казах:
-Искам да посветя тази награда на моята майка, която е винаги до мен. Искам пред всички да кажа "Обичам те много, маменце! "- тя се просълзи.
Дадоха ни наградата и си направихме снимки с всички. Учителката ни каза, че ще пишат за нас във вестниците и ще ни дават по телевизията. Слде всичките снимки, които направихме отидох при мама. Видях, че говореше с онзи треньор от Мадрид.
-Поздравления! - каза той и напомни на мама. -Помислете си!