Where is daddy?/Къде е татко?

Тридесета глава

Жаклин:
Казах на шефа си, че напускам без да му давам много обяснения. Утре ще се проведе турнира по акробалет, в който ще участва Лусия. След това мисля да послушам майка ми и да се преместим в друг град.Дълбоко в себе си много искам да кажа на Маурисио, че имаме дъщеря, но се боя че ще ми отнеме детето.Боя се и от това как ще реагира Луси когато научи, че баща й е бил до нея, а аз не съм й казала.
Върнах се вкъщи и се заех с домакинската работа. Не усетих кога е станало четири часа. Вратата се отвори и през нея влязоха майка ми и Лусия.
Дъщеря ми беше омърлушена. Погледнах към майка ми и тя ми каза:
-Искам да обясниш на оня нахалник, че ти не си му годеница и го накарай да се махне от живота ни!
-Какво е станало, миличка? - попита момичето ми и тя ми отговори:
-Бащата на Вики днес беше в училище!
Нещата започнаха да излизат извън контрол. Добрият и внимателен Роберто се превърна в нагъл преследвач. Що за човек ще ходи в училище да безпокои детето ми.
Вдигнах слушалката на телефона и набрах номера му.
-Какво правиш? - попита ме майка ми.
-Още тази вечер ще сложа край на всичко! - казах й гневно.
Това трябва да приключи и само истината ще го спре. Ще му кажа кой е бащата на дъщеря ми и ще му върна пръстена, който настоя да нося.
-Семейство Виляноева, кого търсите? - разпознах гласа на Ева.
-Ева, аз съм че Жаклин! Би ли повикала Роберто на телефона?
-Роберто, а?Вече не го наричаш господин! Съжалявам, но той спи!
-Ева, спри с тези глупости, знам че не спи! Дай да говоря с него!
- Не, няма! Заради теб вчера господина посегна на брат си. Остави ни на мира. Спри да звъниш!
-Ева? - чу се гласа на Роберто. След кратко мълчание той взе слушалката на телефона.
- Слушам ви!
-Аз съм Роберто! Трябва да поговорим! - постарах се гласът ми да звучи сериозно.
-Разбира се, кажи кога и къде!
-След час в градинката до спортния клуб!
-Добре мила! Тръгвам веднага!
Затворих и се обърнах към дъщеря си.
-Ще му кажа да ни остави намира и всичко ще се нареди!
-Мамо, ами ако Вики ми се разсърди?
-Няма слънчице! - погалих косите й. -А сега се приготви за утре!
Лицето й засия. Този турнир бе много специален за моята принцеса и искам всичко да мине наред.
Излязох и тръгнах към спирката за автобуса. Успях да го хвана навреме и след около четиридесет минути вече бях в градинката. Седнах на пейката и почаках, оглеждайки се наоколо.
-Добър вечер! - чух гласа му и се обърнах. Кимнах нервно.
-Да седнем да пием по нещо! - предложи той, но аз поклатих отрицателно глава. Изхлузих пръстена и го сложих пред него.
-Не мога да се омъжа за теб! - опитах да бъда спокойна, но не успях. Очите ми се наляха със сълзи.
-Защо Жаки? Проблем ли има? - гледаше ме объркано.
- Ще ти кажа истината! - проплаках аз.
-Слушам те! Сподели ми!
В гърлото ми всякаш бе заседнала буца. Триех сълзите си, а на тяхно място потичаха нови.
-Бях... бях само на петнадесет! Завърших прогимназията и щях да уча в колеж в Барселона. Със съученичките ми излязохме на дискотека. Там... го срещнах!
-Кого? Маурисио ли? - аз кимнах. Усетих че Роберто стана нервен.
-Продължавай!
-Танцувахме, след това той ме покани на сепарето и ме почерпи със сок.Започна да ме опипва и да се опитва да ме целуне. Аз се отдръпнах и отидох в тоалетната. Зави ми се свят.
Роберто разтърка челото си.
-Дрогирал те е!
- Не е само това! - казах и той ме погледна със сериозен поглед.
-Какво искаш да кажеш?
-Той ме отведе в една от стаите в хотела. Нямах сили да се боря с него! Молих го да ме пусне, но... той не го направи.
-Господи! - той стана от пейката и се загледа в дърветата. -Той ли е бащата на Лусия?
-Да! Но моля ви не му казвайте! Казах ви всичко това, за да знаете защо не мога да се омъжа за вас!
-Можете да се омъжиш за мен Жаклин! Дори имаме още една причина да сме заедно. Вики и Луси са братовчедки, като сестри са. И ние можем да сме съпрузи.
- Но цял живот ще живеем под един покрив с Маурисио. Не искам да го виждам!
-Ако това е проблема, нека заминем!
-Не Роберто! Няма да се омъжа за теб, нито пък ще заминем някъде! Намери си друга! Например Ева!
-Какво? Искаш да се оженя за слугинята си?
-А защо не? Млада е,красива е!
Можеш да й дадеш шанс!
-Така значи? Не ме искаш! - засегна се той. -Тогава се спасявай сама!
-Роберто, не ми се сърди!
Той махна с ръка и си тръгна.