Where is daddy?/Къде е татко?

Четиридесет и четвърта глава

Роберто:
Заваля хладен есенен дъжд. Всички, които бяха дошли да изпратят Шаная Туейн в последният й път бяха с чадъри. Всички, освен полицаите, които охраняваха знаменитостите от нагли журналисти.Стараеха се да ги държат далеч и от нас.
Събрахме се пред мястото където бе положено тялото на покойната. Венци, букети и нейният портрет бяха затрупали надгробния й камък. Мълчахме докато отец Себастиян четеше молитвата. След приключването й всички се прекръстихме, казвайки заветното 'амин'.
Хора започнаха да си отиват и след минути останахме само аз, Маурисио и Лола,която още не можеше да приеме, че дъщеря й е мъртва. Исках да си тръгна, но сърце не ми даде. Гледайки малкия си брат, в съзнанието ми изплуваха спомените от смъртта на съпругата ми. Бях съкрушен, също както той е сега. Плаках, страдах, но с времето болката избледняваше и се превръщаше в сън, който някога съм сънувал.
С периферното си зрение забелязах фигура облечена в черно.
Жаклин!
Какво търсеше тя тук?
Отиде до майката на Шаная и й изказа съболезнования.Обърна се към брат ми и направи същото... и го прегърна. Стиснах юмруците си. Мисълта, че той я е видял гола и си го е спомнил ме накара да изпитам дяволска ревност.
Когато се отдели от него забелязах сълзи да се спускат по бузите й. Той ги избърса и я прегърна.
-Мисля, че е време да тръгваме! - реших да ги прекъсна. Брат ми кимна и тръгнахме към колите си. Предложих на Жаклин да я закарам до тях и се зарадвах когато тя прие.
Влязохме в колата и потеглихме.
-Как е майка ти? -попитах, за да завържа разговор с нея. Но като цяло състоянието й въобще не ме вълнуваше.
-Вече е по-добре! - усмихна ми се.
Отношенията ни бяха като на добри приятели, но щом се отнася до любов тя винаги сменяше темата. Това е първото, което ще променя като се оженим. Трябва да изтрия Маурисио от ума й и да го запълня с наши спомени.
Паркирах пред дома й.
-Благодаря ти! - каза мило и сложи ръката си върху моята. Взех я и я целунах.
-Да се оженим следващият месец?
-Малко е прибързано! - дръпна се тя.
-Напротив! После ще отсъствам, а след това ще дойде и Коледа. Затова нека е другият месец!
-Добре,но нека мине седмица от погребението на снаха ти и тогава да започнем с подготовката!
Кимнах доволени се доближих до лицето й. Тя разбра, че исках да я целуна и се отдръпна.
-Ако сега те е срам, как ще ме целунеш пред всички в църквата? - предизвиках.
Тя въздъхна и плахо се приближи до мен. Без да се замислям слях устните си с нейните и тя се отдръпна.
-Да не прекаляване! - оправда се и слезе от колата.
Усмивката не слезе от лицето ми. Най-накрая се престраши да ме целуне, макар и за кратко. Облегнах се на седалката и се замислих.
Ще изтрия този грозен спомен от ума й. Ще дам името си на детето й. Не ми пука дали ще ме нарича татко или чичо. Важното е, че Жаклин ще бъде моя.
Жаклин:
Уважавам Роберто, но мисълта че трябва да го целувам, че ще живеем заедно за цял живот ме накара да съжалявам за съгласието си. Докога ще играя този театър?
Преоблякох се и се заех с приготвянето на вечерята. По принцип мама я приготвяше, но това вече ще е моя грижа.
Докато готвех забравих за известно време проблемите си.
През уикенда Лусия нямаше да е на училище и мислех да заведа нея и Виктория до оарти центъра, а после да обиколим магазините, за да използваме ваучера, който им бяха подарили за състезанието. Аз също имах нужда да се отърся от проблемите си.
Маурисио:
Качих се в колата си и изчаках Лола да дойде. Откарах я до общежитието и след това поех към дома на Хорхе. Тази сутрин бе прочел статията във вестника относно смъртта на Шаная и се обади, за да ми изкаже съболезнования и да ме покани в дома си.
След около час вече бях паркирал пред дома му и държах в ръцете си бутилка уиски.
Почти бях преполувил шишето когато вратата се отвори и той влезе. Очаквах да ме укори, но не го направи.
-Помисли ли си?
-Вече нищо не ме интересува! - казах и доближих гърлото на шишето към устата си.
-Дори Жаклин! - чувайки името й се отказах от глътката. Върнах бутилката на мястото й.
-Обичаш ли я?
-Много! - прошепнах и стиснах очи.
-Имаш ли смелостта да й го кажеш?
-Не, аз не съм достоен за нея!
-Но брат ти е!
-Какво се опитваш да направиш?
Той не отговори, а ми зададе друг въпрос.
-Би ли я приел, въпреки, че има дете от друг?
-Да! Луси е невероятно момиче! - казах усмихвайки се. -Бих се гордял, ако бе моя дъщеря!
За момент в ума ми проблесна като светкавица тази странна мисъл. Аз бях с Жаклин, на следващата година се е родила Лусия.
Погледнах към Хорхе и се изсмях над отчаянието си. Да мисля, че съм баща на Лусия бе равно на пълна лудост. Ами ако е истина?
Хей, това е новата глава!Извинявам се за закъснението! Промених тактиката и се надявам да не съм ви разочаровала. Следващата глава ще я кача във вторник! 😘