Where is daddy?/Къде е татко?

Седма глава

Луси:
-Добро утро,Луси! -поздрави ме Виктория и седна до мен.
-Добро утро и на теб! - отговорих й отегчено. Ако бъда честна, днес въобще не ми беше до училище. Сутринта мама пак я нямаше, баба ме доведе до тук, а когато по пътя я попитах къде е татко ми, тя веднага смени темата. Двете с мама крият от мен, но защо? Искам да знам!
-Ехо, къде се отнесе? - Вики размаха ръка пред очите ми.
-Мисля!
-За какво, ако не тайна?
-Тъжна съм,Вики! Мама крие от мен кой е баща ми и къде е заминал! Лъже, че е мъртъв, но аз съм сигурна, че не е!
-Защо си толкова сигурна? Може наистина да е мъртъв!
-Не, не е! Но тя крие!
-Луси, моята майка е починала при раждането ми. И на мен ми бе трудно да приема, че ще порастна без нея. Тя много ми липсва!
Вики бе напът да се разплаче, затова я прегърнах. Тя се поуспокои. Двете имахме сходна съдба. Тя имаше нужда от майка си, а аз от баща си.
-Забравих да ти кажа, Луси! Майка ти ще работи като домашна помощница у нас! Тази сутрин татко я покани да живее вкъщи и познай... Тя се съгласи.
Това се казваше добра новина!
С мама ще сме повече време заедно, пък и ще има с кого да си играя. Двете с Вики се прегърнахме, но звънецът би. Обърнахме се към чантите си и се приготвихме за часа. Нямам търпение да мине днешния ден и да се прибера в новия ни дом при майка ми. Моята мила майчица, моят ангел - хранител.
....
Денят мина и дойде време да се приберем. Шофьорът на Вики ни отвори вратата и ние се качихме отзад.
-Здравей! Аз съм Лусия! Приятно ми е да се запознаем!
Мъжът погледна в огледалото и видях как ми се усмихна.
-Здравей! Приятно ми е! Карлос!
-Това е най-добрата ми приятелка и вече двете ще ни водиш и взимаш от училище! -каза Вики.
-За мен ще бъде чест, момичета, а сега затегнете коланите! - намигна ни. Облегнах се щастлива.