Where is daddy?/Къде е татко?

Петдесет и трета глава

Жаклин:
Наближаваше Коледа. Духът на празника се усещаше навсякъде. Градът бе накичен със светещи коледни фигури, а в центъра се издигаше огромната коледна елха, чиито светлини бяха запалени  вчера. Липсваше само снега. Но може и без него.
Децата бяха разпуснати във ваканция и с нетърпение очакваха 25 декември, за да отворят подаръците. Чудно ми е какво ли ще им подари Маурисио? Той е пълен с изненади. Харесвам го и съм много щастлива да ги виждам усмихнати всеки ден.
Маурисио нае къща близо до детския парк и вече живеем заедно. В началото ми бе трудно, но преодолях всичко. Миналото вече бе като лош сън.
Сутринта нашата Луси ни събуди с викове.
-Сняг! Сняг! Сняг!
Станах и й се скарах да не вика така.
-Мамо, може ли да изляза и да направя снежен човек?
-Не, студено е! -заявих категорично аз.
-Много те моляяя!
-Стига Лусия! Казах не!
-Когато мама каже не, на помощ идва татко! -появи се Маурисио и я прегърна. -Тичай да се облечеш!
Тя отиде в стаята си, а аз му се скарах.
-Защо я глезиш?
-Защото я обичам! Не се тревожи скъпа, ще я пазя! - каза той и ме целуна.
-Ще направя чай! - казах и отидох в кухнята. Докато водата се топлеше погледнах през прозореца. Луси гребеше снега с лопатата, а Маурисио оформяше снежния човек. Не се сдържах и се присъединих към веселбата. Направихме снежна статуя и захлупих на върха й тенджера за шапка. Маурисио нареди копчетата под формата на очи и уста. А Луси заби моркова и снежния човек вече си имаше нос.
-Да го заснемем! - предложи тя и отиде до вкъщи за фотоапарата. През това време Маурисио ме прегърна.
-Студено ли ти е?
-Не!
-Обичам те, скъпа! -каза и се наведе над мен да ме целуне.
-Намерих го! - прекъсна ни Луси и за минути си нащракахме цял куп снимки.
Прибрахме се за обяд.
Докато те се храниха телефонът звънна. Беше Роберто.
-Ало!
-Здравей Жаки! Обаждам се за да ви попитам дали имате ангажименти за Нова година?
Попитах Маурисио, но той поклати глава.
-Нямаме!
-Тогава ви каним у нас да празнуваме заедно!
-Страхотно!
-Благодаря, ще ви чакаме!
Това означаваше само едно. Роберто иска да се сдобри с брат си. Ще се радвам да го направи, защото ми е съвестно, заради това, че се скараха за мен. Само не разбрах как Роберто се отказа така лесно от мен. Дали в живота му не се е появила друга жена? Това само времето ще покаже.

Случилото се между мен и Маурисио даде на всички по един ценен урок. Аз научих, че с истината се живее лесно, а лъжата е като тежък камък върху гърба. Маурисио научи, че без отговорността струва скъпо, но добротата и честността нямат цена.
И ето ни днес ,щастливи, заедно украсяваме елхата, а довечера дядо Коледа ще остави своите подаръци. Но най-големият подарък за мен са моята дъщеря и мъжът на моя живот. Обичам ги!

           Ф И Н А Л