Where is daddy?/Къде е татко?

Двадесет и първа глава

Жаклин:
Заведох момичетата на училище и оттам тръгнах за ресторанта. Снощи си прекарахме страхотно.Приготвихме си пуканки и седнахме да гледаме "Красавицата и Звяра".Мислех, че ще заспят, но те изгледаха филмчето с интерес.Тази сутрин си обещахме, че следващата неделя ще се съберем отново. Обадих се на Роберто да го предупредя, че съм взела Вики при мен, но Ева вече ме бе изпреварила.
Стигнах до заведението и влязох през служебния вход. Поздравих готвачката, надянах престилката и се залових за работа.
До обяд.
-Жаки, търсят те! - извика мъжът на касата. Излязох и останах шокирана.
-Ти? Какво правиш тук? - казах  гневно, но тихо, защото наоколо бе пълно с клиенти.
-Дойдох да поговорим, Жаклин!
-Върви си Маурисио!
-Първо ще ме изслушаш! Седни,гледат ни!
Седнах на служебната маса, за да не правим циркове.
-Жаклин, снощи те сънувах! Бяхме в дискотеката и танцувахме. Но не беше обикновен сън, а опит дс си спомня какво е имало помежду ни.
Стоях и го гледах уплашено.
-Помогни ми! Разкажи ми какво е имало помежду ни! -опита се да хване ръката ми, но аз я дръпнах.
-И какво ще направиш? - болката започна да напира в мен. -Можеш ли да промениш миналото?
-Не, но...
-Вървете си, докторе! - казах и сълзите, които напираха в очите ми потекоха.
-Наранил съм те! По реакцията ти разбирам, че съм направил нещо лошо! Прости ми!
Станах от масата и се прибрах в кухнята. Разплаках се като дете, спомняйки си как бях подлъгана и изнасилена. Родих дете и го отгледах сама. А той моли за прошка. За кое да му простя? Че съсипа живота ми? Че дъщеря ми израстна без баща? За кое?
-Жаки, защо плачеш? Да не е починал някой от ваш'те?
-Не! Просто ми е тежко!
Изкарах смяната си и тръгнах към училището на Луси. Тя бе отвън и играеше. Избърсах сълзите си и се усмихнах. Луси се затича към мен, протягай ръце към мен. Прегърнахме се тръгнам и тръгнахме за вкъщи.
- Защо пак си плакала мамо?
- Не плача, слънчице! Я ми кажи как мина?
-Госпожата назначи дата за спектакъла! В края на месеца ще видиш какво съм научила! - каза Луси. Аз само кимах!