Where is daddy?/Къде е татко?

Тринадесета глава

Роберто:
Това, което стана току-що ме озадачи.От какво се стресна Жаклин? Защо избяга в стаята си?
Без да се замисля тръгнах след нея. С бързи крачки се озовах пред вратата й и натиснах дръжката, но се оказа заключена. От другата страна се чуваше плача на Жаклин.
Почуках и извиках името й. Отговор не дойде. Почуках по-силно и най-накрая чух гласа й.
-Моля ви, оставете ме сама!
При други обстоятелства бих я оставил сама, но факта, че бе разстроена не ми даваше мир.
-Жаклин, отвори! Нека поговорим!
-Сам ли сте? - попита ме и аз й дадох положителен отговор. Ключалката щракна и вратата се отвори. Влязох и първото нещо, което забелязах бе отворения куфар. Обърнах се към нея,за да попитам къде мисли да отива и защо. Сърцето ми се сви от начина, по който изглеждаше. Очите й бяха зачервени, а лицето й мокро. Сълзите се стичаха по бузите й като дъждовни капки. Тя отвори гардероба и взе наведнъж сгънатите дрехи и ги прехвърли в куфара.
-Напускам! -каза тя без дори да ме погледне. Исках да питам какво стана и защо реши да си замине, но тя ме прекъсна.
-Моля ви не ме спирайте! Не мога да остана повече в тази къща!
-Защо, какво стана? Ако има някакъв проблем, само кажи, ще го решим! Моля те, размисли!
-Няма какво да мисля, ще се махна от тук! Ако не си намеря другаде работа, ще се установя в друг град.
Това бе кошмар! Тя щеше да изчезне. Трябва да направя нещо преди да я загубя завинаги.
-Жаклин!-сложих ръцете си на раменете й. Тя спря и избърса бузите си с ръка. -Позволи ми да ти помогна!
-Не! - отказа, но и аз не се отказах. Имах и основателна причина. Децата.
-Настоявам! Мой доверен приятел скоро спомена, че му трябва помощник-готвач в кухнята.Ресторанта е на две преки от училището на децата.Знаеш те колко много се обичат! Моля те не ги разделяй!
Тя се замисли, което за мен бе добър знак. Не искам да губя връзка с нея. Ако тя приеме работата, аз всеки ден ще ходя да обядвам там и да я виждам.
-Добре, ще приема, но само заради децата! -отговори и продължи да събира вещите си, опитвайки се да ги събере на едно място.
-Само един последен въпрос искам да ти задам?
Тя спря и бавно всигна погледа си, насочвайки го към мен.
-Заминаването ти свързано ли е с Маурисио?
-Моля ви не ме разпитвайте! Не искам да говоря за това!
С тези думи тя опроверга съмненията ми.Тя бяга заради брат ми. Това, което незнам е, какво й е направил, за да не иска да го вижда. Ще се наложи да поговоря с него.
Излязох от стаята й и тръгнах към хола. Той беше там.
-Маурисио,ела в кабинета ми!
Качих се по стълбите и скоро чух неговите стъпки след себе си.
-Какво става, какъв е проблема? - попита слагайки ръце на кръста си.
-Какво е станало между теб и Жаклин?
Хей, това е новата глава!Надявам се да ви е харесал развоя! Следващата ще кача довечера!💞