Where is daddy?/Къде е татко?

Тридесет и първа глава

Маурисио:
Отново бях пред вратата на Хорхе. Стоях и се замислих дали да почукам или да отида в дискотеката и да се опитам да си спомня нещо. Предпочетох първото. След почукването чух гласа му да ми казва да вляза.
-Е, има ли напредък? - попита ме той с любопитство. Свих рамене и казах:
-Очаквах повече...
- Ще ми разкажеш ли какво си спомни?
-Почти нищо! Отново дискотеката, музиката, а ние пиехме!
-Пиели сте? Това е добре! - каза психологът и свали очилата си. -Имаш напредък и то голям!
Изсмях се.
-Хорхе, има нещо, което не съм ти споделил! - казах тъжно, облягайки глава назад. - Моят брат Роберто... е влюбен в Жаклин... и дори й предложи брак.
-Моля? - извика той и се хвана за главата. - И тя какво? Прие ли?
-Незнам. - поклатих глава и погледнах към прозореца.
-Маурисио,имаш моралната ми подкрепа и като лекар, и като приятел. Уверявам те, че с това темпо много скоро ще си спомниш всичко.
Тръгнах си от кабинета тъжен и обезнадежден. Какво ще правя ако Жаклин приеме да се омъжи за брат ми? Ще гледам как той я прави щастлива, а аз ще живея с проклетите спомени от миналото.
Качих се в колата и запалих двигателя. Смесих се с движещите се автомобили докато не наближих ресторанта, в който тя работеше. Искаше ми се да отида да я видя, но телефонът ми иззвъня. Беше Лола. Отбих и спрях, за да говоря с нея.
-Какво има, Лола?
-Бързо, бързо... ела си Маурисио! Шаная припадна! - обясняваше с разтреперен глас.
-Идвам веднага! - затворих и по най-бързия начин тръгнах към вкъщи. Често съм забелязвал, че Шаная спазва диети и се тегли всеки ден, но това вече излизаше извън контрол. Ако се разболее от анемия ще е много трудно да се излекува. Тя бе маниячка на тема красиво тяло.Качи ли килограм изпада в истерия. Стои цял ден гладна и върти педалите на велоаргометъра с бясна скорост. Време е това да спре. Паркирах и се качих набързо горе. Влязох в стаята и я сварих да лежи. Майка й размахваше ветрило.
-Какво стана? - попитах я и веднага забелязах бледото й лице и напуканите й устни.
-Лошо ми е! - прошепна тя. - Повърнах, причерня ми и паднах.
-Какво си яла?
-Нищо! - поклати глава тя.
-Лола! - обърнах се към майка й - кажи на Ева да приготви омлет!
Тя остави ветрилото и тръгна към вратата. Въпреки отказите на дъщеря й тя слезе долу и след минути се върна с топъл омлет и филия на тостер. Опитах да я помоля, да я нахраня насила, но не се получи. Сетих се да й предложа да отидем във Венеция, ако тя се нахрани и се получи. Шаная изяде всичко като послушно дете. Останах при нея целия следобед. Любихме се и заспахме.
...
Някой ме бутна за ръката.
-Чичо! - буташе ме все по-силно. -Чичо!
Отворих очи и видях притеснения поглед на Виктория. Погледнах към часовника. Показваше един без пет.
-Какво има? - измънках, търкайки си едното око.
-Татко го няма!
Думите й ме стреснаха.Брат ми никога не е отсъствал без да се обади. Прибирал се е винаги навреме и не е тревожил никого. А и щом Вики е разтревожена, значи положението е зле. Изпратих племеницата си долу и се облякох. Слязох в кухнята, за да разпитам Ева дали знае нещо.
-Той имаше среща с Жаклин! Излезе и оттогава не се е върнал. Да не е катастрофирал или друго... -разплака се тя.
-Звъняхте ли му?
-Да, чичо! Телефонът му е изключен!
-Какво ли е станало? Можеше да звънне, да се обади!
Вратата се отвори с трясък. Всички излязохме от кухнята. В хола стоеше Роберто. Беше мъртво пиян. Кимнах на Ева да направи кафе и Вики отиде с нея.
-Къде беше?- попитах го, а той ме погледна кръвнишки.
-Ти...ти си едно долно копеле! - изкрещя силно и се засили да ме удари, но му хванах ръката. Явно Жаклин му бе отказала. Това донякъде ме зарадва.
-Още сега си събирайте багажа! Ти, кучката ти и майка й!
Посочи към кухнята и видях там да стои Ева.
-Ти също!
-Аз? - попита Ева.
-Да ти! Събирай си парцалите и се умитай.
-Но татко...
-Ти да мълчиш! Повече да не те виждам да дружиш с онова копеле Лусия.
Засилих ръката си и цапнах Роберто. Той се олюля и падна.
-Маурисио, моля те! - спря ме Ева. Ако не беше тя щях да го пребия.