Where is daddy?/Къде е татко?

Петдесет и втора глава

Маурисио:
Няма по-щастлив човек от мен!
Стоя пред вратата и чакам Жаклин, дъщеря си и 'тъщата' ми, ако мога така да я нарека. Днес имам свободен ден и ще заведа моята Луси на училище, а баба й на контролен преглед. А после следва най-хубавата част-двамата с Жаклин ще прекараме известно време заедно...насаме.
Нямах търпение. Вече си съставих план къде да я заведа. Сигурен съм, че ще й хареса.
Оставихме Луси и потеглихме към болницата. Жаклин направи тиха забележка на майка си, а тя попита:
-Защо не?
-За какво става въпрос? - намесих се аз.
-За нищо! - каза Жаклин.
-Предложих двамата да отидете на почивка! - издаде ми Елена.
-Майко! - извика ядосано Жаклин.
-Бих го направил, но съм зает, а още съм нов, за да моля за отпуск! - намигнах на отражението на Жаклин в огледалото. Беше я срам да седне отпред. Но мястото на което ще я заведа определено ще й оправи настроението.
Оставихме майка й пред болницата и предложих на Жаки да седне до мен. Тя се двоумеше дали да го направи.
-Хайде, няма да те ухапя! - пошегувах се. Шегата имаше ефект. Тя седна до мен и тръгнахме.
-Къде отиваме? - притесни се тя.
-Ще направя това, което трябваше да направя още преди седем години!
-И какво е то?
-Изненада! - реших да я заинтригуван. Тя замълча. Сигурен бях, че в момента размишлява къде най-вероятно бих я завел.
Спрях колата в началото на градския парк. Слязохме и тръгнахме по алеята. След минути пред нас се откри цял комплекс. Ресторант, хотел, детски кът и конна база.
-Кога са го направили?
-Скоро! Откриха го преди две седмици! Харесва ли ти?
Тя кимна и огледа с любопитство наоколо. Седнахме и си поръчахме пица. Хапнахме и аз платих на келнера, оставяйки му бакшиш.
Двамата обикаляхме комплекса. Жаки се радваше като дете. Усмивката й изчезна когато я хванах за ръка.Тя се отдръпна и продължи напред. Това не ми харесва.
Продължихме да вървим.
-Следващият път ще вземем и Луси с нас! - каза тя и аз се съгласих.
-Ела с мен! Искам да ти покажа нещо! - казах й и тръгнах надолу по каменните стълби. Тя ме последва с любопитство. След около двадесет стъпала стигнахме до малка площадка,оградена със синджири. По синджирите висяха малки катинарчета. Това място бе кът за влюбените. Около него бяха засадени върби, като символ на безкрая.
Тя гледаше с интерес мястото, докато аз изкарах кутийка с пръстен. Да, исках да й предложа брак. Тя е майка на детето ми и аз никога няма да я изоставя. Обичам я, сигурен съм,че тя също ме обича, но онзи спомен... Трябваше да го изтрия. Трябваше да повярвам в себе си... и в любовта.
-Жаклин! - тя се обърна и аз застанах на колене.
-Какво правиш? - притесни се и започна да се оглежда.
-От мига, в който те срещнах, аз се влюбих в теб. Но бях глупак, не ценях нищо. Дори себе си. Наркотиците промиха мозъка ми. Аз се възползвах от тях, за да те направя моя. Но... - сълзите ми бликнаха.- Аз не те заслужавам! Ти си мила, добра и много красива. Направих те моя, а после като най-големия глупак те оставих сама.
Чух хлипанията на Жаклин. Тя плачеше заедно с мен.
-Но без да осъзнавам, аз се обвързах с теб завинаги. Благодаря ти, че роди нашето дете! Благодаря ти, че ми позволяваш да бъда част от живота й. Искам едно последно нещо, мила моя! - отворих кутийката с пръстена. -Искам да ми простиш... и да приемаш да се омъжиш за мен!
Тя поклати отрицателно глава.
-Не ми отказвай, любима! Нека заедно заличим спомена от миналото! Да заживеем заедно като едно щастливо семейство!
Приближих се до нея и тя ме прегърна силно. Усещах болката й.Страдаше заради неизживените си мечти, заради разбитата илюзия за вечната любов.
Отделихме се и тя промълви:
-От мига в който се случи всичко, аз бях като сянка. Страхувах се от всеки мъж. Станах отшелник. Животът за мен бе спрял! Бе загубил цветовете си! Когато те видях отново в мен се събуди страха, че ще бъда изнасилена пак и пак. Исках да те накажа, да ти отмъстя за всички болки и страдания. Но нещата се промениха. Ти си спомни коя съм и направи всичко за да ти простя.Спаси мама,Лусия е по-щастлива отвсякога. Аз не посмях да й кажа истината, но ти го направи, и аз ти благодаря!
Прегърнах я отново.
-Обичам те! - прошепнах в ухото й.
Устните й потърсиха моите и се сляха в едно. Това за мен значеше 'да'.
След като се отделихме й сложих пръстена. Тя тръгна към стълбите но я спрях.
-Има и още нещо! - извадих катинарчето от джоба си и го отключих.
- Това катинарче е символ на вечната любов!Закачам го на синджира и заключвам любовта ни завинаги.
-Маурисио!
-Обичам те, скъпа! -целунах я и тръгнахме.
-Да побързаме! Трябва да вземем майка ми!
-Тя помоли да я оставим да се прибере с автобуса!
-Не ми е казала!
-Искаше да прекараме деня заедно! Задължен съм й!
Това е новата глава! Надявам се да ви хареса. В неделя ще е последната глава и епилога. Ще се постарая да ги кача навреме! Лека нощ! 😊