Where is daddy?/Къде е татко?

Тридесет и седма глава

Маурисио:
Влязох във фотостудиото, където бях оставил картата. Платих и жената ми подаде двата диска и картата.На единия диск пишеше Лусия, а на другия - Виктория. Това, което ми предстоеше ме накара да се усмихна. Дискът, който бях обещал на Луси бе възможност да се видя отново с Жаклин.Тя бе обсебила ума и сърцето ми дотолкова,че когато се любя с Шаная, затварям очи и си представям, че тя е Жаклин. Обичам я, макар да знам, че съвсем скоро ще трябва да се оженя. Искаше ми се да приключа скучната си връзка с тази безотговорна манекенка, но нямах причина да го направя.Тя е известна и не искам да се изкара жертва, а мен да ме оплюят.
Паркирах колата пред дома на Жаклин и малката ме видя от прозореца и дотърча навън. Прегърна ме и аз увих ръце около нея в една топла прегръдка.
-Нося ти подаръка, принцесо! - подадох й диска, а тя се обърна към майка си.
-Да го пуснем!
-Луси, господинът има работа!
Тя погледна към мен с надеждата да приема да гледаме записа заедно.
-Е, може да го гледам... замалко!
Детето се зарадва и заедно влязохме вътре. Седнахме на канапето пред телевизора и Луси бутна диска в DVD-то. Жаклин отиде в кухнята и аз я последвах.
-Да ти помогна! - предложих, но тя отказа.
-Приела си предложението на брат ми! Защо Жаклин? Искаш да ме накажеш ли?
Тя се обърна към мен.
-Не наказвам никого! Просто дълго време бях сама, пък и двете ни деца се обичат...
-Но ти не го обичаш! - казах аз убеден в своята правота.
-Напротив!
Доближих се до нея и обърнах лицето й към своето. Очите ми  се загледаха в кафевите ириси на очите й. Доближих се и усетих дъха й.Ръцете ми я обгърнаха. Устните  ми едва докосваха нейните. Затворих очи готов да я целуна, когато чух гласа й.
-Моля те недей! Не го прави!
В съзнанието ми изплува спомен, в който аз лежах върху Жаклин. Тя ме молеше да не го правя. Отворих очи и се загледах в нейните. Ужасих се от това, което се случи току-що. Истина ли беше или съзнанието ми си правеше шеги. Нима е възможно аз да съм я изнасилил. Не! Не може да бъде! Не го приемам! Аз не съм насилник!
-Какво ти е? - попита ме тя, а аз дори не смеех да й отговоря. Излязох по най-бързия начин от дома й и се качих в колата. Запалих двигателя и натиснах газта.Спрях пред дискотеката и влязох вътре. Припомних си първия сън, после втория сън. Погледнах към вратата до бара. Преди винаги водех момичетата там, за да се забавлявам с тях.
-Здрасти! - охили ми се мръсникът, който продаваше наркотици.
-Стаите свободни ли са?
-Ъхъ! И момичетата също!
-Ще вляза сам! - предупредих го и му бутнах пари в джоба. Качих се по стълбичките. Изглеждаха ми толкова познати. Изкачих и последното стъпало. Пред мен имаше три врати. Отворих едната, но не беше тя. Отворих втората и си спомних. Доведох я на ръце. Беше отпусната и не можеше да се бори. Изпитах погнуса от себе си. Сълзите бликнаха от очите ми, спомняйки си какво удоволствие изпитвах като я слушах как ме моли да я пусна. Доближих се до леглото. Седнах и затворих очи. Спомних си всичко. Как я съблякох и я обсипах с целувка докато тя плачеше.Как се настаних над нея и я превърнах в жена. Не си давах сметка какво й причинявам. Тя бе поредната ми играчка и единствената, която си позволих да изнасиля. Беше толкова незначително за мен, че дори съм го забравил. Мамка му, какъв подлец съм! Заслужавам да ме мрази. Заслужавам да не ми прости. И ако наистина брат ми ще я направи щастлива, аз ще се върна в Щутгард и ще остана там завинаги.
Влязох в банята и се измих. Слязох долу и набрах номера на приятелят ми Хорхе.
Включи се секретарят му. Явно имаше сеанс.
-Хорхе, аз съм Маурисио! Обадих се, за да ти кажа, че вече си спомних всичко. Съсипан съм. Имам нужда от приятелски съвет. Моля те, обади ми се като чуеш съобщението ми.Чао!
Излязох и се прибрах в общежитието. Шаная ме посрещна с още една неприятност. Брат ми е идвал да ги разпитва.
-От сметката му изчезнали 250 000 евро! Ева го е обрала!
-Какви ги дрънкаш? Ева е най- честния човек, когото познавам! Тя не взимаше дори центовете, които случайно са падали от джоба ми. Не може да я обвини! Ще говоря с него! Кажи ми ти как си?
- Добре съм!
-Радвам се! Аз ще си лягам! Уморен съм! - измъкнах се и легнах в спалнята.
-Прости ми, Жаклин! Не заслужавам, но моля те да ми простиш!
Ето я и новата глава! Надявам се да ви хареса! Жаклин и Маурисио ще се откажат един от друг, но съдбата ще ги събере отново. Как, ще разберете по-нататък. Лека нощ! 😉