Where is daddy?/Къде е татко?

Тридесет и четвърта глава

Жаклин:
Гордея се с малката ми принцеса.Стоях и я гледах как двете с Виктория репетират преди да излязат на сцената. Преди мразех Маурисио заради това, че ме забремени, но сега все повече съм му благодарна за нея. Толкова е уверена и настоятелна, по нищо не прилича на мен.
Забелязах как една жена застана до мен. Погледнах бегло и се изненадах да видя Ева в елегантна рокля и спусната коса. В този вид изглеждаше значително по-млада.
-Какво стана снощи? - изстреля набързо въпроса си. Изведнъж всички мисли напуснаха ума ми. Спомних си разговора, който проведох с Роберто и мисълта, че той може да е споделил с всички накара сърцето ми да бие учестено. Стомахът ми се сви от нерви, а ръцете ми стискаха здраво и чантата.
-Ами... нищо! Просто говорихме!
-И какво си говорихте? - обърна се към мен и разгневения й поглед ме накара да се напрегна още повече.
-Аз... обясних му, че не може да се омъжа за него! - казах набързо, за да приключа с разпита.
-Не ми върти номера, интригантке! - изсъска тя. - Заради глупостите ти снощи Роберто се прибра мъртво пиян и изгони брат си, а също и мен. Ти ги настройваш един срещу друг и на всичкото отгоре си говорила и за мен! Какво му каза?
-Нищо не съм говорила за теб!
-Напротив! Ти си една подла лъжкиня! - посочи ме с пръст и се отдели от мен.Не я последвах. Не исках да й споделям нищо,защото знам че ме мрази и ще ми навреди.
За щастие турнирът започна и аз застанах зад завесата, за да наблюдавам отблизо всичко.
Дъщеря ми изпълни танца си по невероятен начин и цялата публика им ръкопляска, включително и аз. Забелязах, че Маурисио снима и това много ме зарадва. Луси искаше да й направя снимки за спомен, но неговата идеябе значително по-добра. Луси и Вики му помахаха. Дъщеря ми изглеждаше щастлива. Прибраха се и тя ми каза:
-Мамо, видя ли как тацувах?Хореографката ми каза да не гледаме към публиката, а да танцуваме все едно сме сами в залата. Господин Маурисио пък засне танца ни. Ще го помоля да го вземем, за да го покажа на баба.
-Луси, първо се преоблечи, миличка! Ще настинеш!
Тя послуша съвета ми и свали трикото. Започна да се облича, а през това време Маурисио влезе в съблекалнята. Поздрави Виктория, а после дойде и при нас.
-Справи се чудесно, фъстъче! - щипна я леко по бузката. -Заснех всичко.Ще направя две копия и ще дам едното на вас.
-Много, много благодаря! - зарадва се Луси.
-Аз също ти благодаря! - казах, а той се усмихна. Обърнах се към Луси и усетих устните му върху бузата си. Ще излъжа, ако кажа, че не ми стана приятно. Почувствах се гузна от това, че криех истината от него, но ме е страх от реакцията му. Той е богат и има много връзки и може да вземе Лусия, за да й даде повече удобства.
-Роберто! - чух да казва и се обърнах да го видя.Той го заобиколи и отиде до дъщеря си, за да я поздрави. Луси го гледаше сърдито, а после се обърна към мен:
-Аз съм готова!
Роберто се обърна и се усмихна на дъщеря ми. Погали я по косата и това явно подразни Ева, защото тя напусна съблекалнята.
-Щом сте готови да тръгваме! Ще ви заведа на сладкарница!
-Не може! - поклати глава Лусия, а Виктория допълни:
-Трябва да изчакаме да свърши турнира и да обявят победителите!
-А да! Забравих! Тогава да идем на втория етаж! Там има повече свободни места. Излязохме от съблекалнята и тръгнахме към стълбите за втория етаж.
-Трябва да поговорим! - казах.
-За?
-За това, което е станало снощи!
-Вики ти е казала!
-Не, Ева ми го каза! Изгонил си я, защо?Аз нищо лошо не съм ти казала за нея!
Децата влязоха вътре и аз останах с Роберто в коридора.
-Съжалявам! Наистина! Аз бях много ядосан на брат си, заради това, което е направил. Изгоних и него и жена му, заедно с майка им и новата им слугиня Марта. Не трябваше да гоня Ева, тя няма вина, аз... бях пиян и...
-Всичко е наред! Ще й се извиниш, но моля те не казвай на Маурисио, че Лусия е негова дъщеря!
-Никога! Аз искрено се надявам да приемеш предложението ми за брак. Моля те, помисли. Аз ще подсигуря и двете деца и ще те взема да работиш с мен във фирмата.
-Бих приела Роберто, но не мога да те обикна. За мен единствена е само Лусия. А ти си й чичо!
-Въпреки това те обичам! - той уви ръцете си около талията ми и се наведе да ме целуне.
-Мамо! - гласът на Лусия го спря.Той ме пусна и влезе вътре.
-Не си му отказала! - натъжи се Лусия. -Излъга ме!
-Луси, миличка! - опитах да я успокоя.
-Не искам той да ми бъде баща!Той е лош!
-Не говори така скъпа!
-Къде е моят баща? Искам да дойде, искам да бъда с него,а не с бащата на Виктория.
-Но той е мъртъв!
-Лъжеш! - разплака се Луси. Прегърнах я и заплаках с нея.