Петдесет и първа глава

559 25 1
                                    

Роберто:
От последния ми разговор с Жаклин останах с впечатлението, че тя не иска да се омъжи за мен. Отказа ми толкова пъти, а аз започвам да се чувствам като отчаян глупак със своето настояване. Мисля, че съм влюбен в нея, но от мига в който научих, че брат ми я е насилил и я забременил, исках да го накарам да страда като му я отнема.
Не очаквах Маурисио да си спомни. Не очаквах и да се осъмни, че може да е баща на Лусия. Но той ме изненада. Оказа се по-умен отколкото си мислех.
Няма да настоявам повече. Жаклин не ме обича и едва ли някога ще ме обикне. Лусия също не ме харесва. А за Елена... да не говорим.
Отидох в избата и извадих бутилка вино. Върнах се и седнах в кухнята. Налях си и изпих първата чаша наекс. Налях си втора и чух входната врата да се отваря. Ева влезе, носейки плодове и зеленчуци. Притесни се като ме видя да пия. Нормално! Последния път като се напих я изгоних. Милата! Колко ли зле се е почувствала. Прибра продуктите и седна до мен.
-Станало ли е нещо? - попита ме гледайки към чашата. Аз се подсмихнах.
-Трябва ли да стане? Просто ми се допи и... Вземи си чаша да ти налея! Спокойно, няма да ти създам проблеми!
Тя подаде чаша и аз й налях.
-Наздраве! За нас!
-За нас? - учуди се тя.
-Няма да се женя! - заявих. - Омръзна ми да прося трохички обич! Имам Виктория, имам и теб...
-Тя ли ви отказа?
-Вече няма значение Ева! По-добре да съм сам и щастлив, отколкото женен, но нещастен. Нали така?
Чукнахме чашите си и се впуснахме в разговори за Вики, за Маурисио и Жаклин. Тя се шокира от това,което чу. Но го прие някак радостно.
Хареса ми. Сладка е като се усмихне. Никога преди не я бях виждал с дълги коси, с рокли и с бижута. Вики също бе щастлива и заедно се чувствахме като истинско семейство.
След вечеря Вики се качи в стаята си, а аз останах при Ева. Наблюдавах я как прибира съдовете, навеждайки се. Погледът ми се натъкна и на бюста й, който тази вечер ми се стори доста привлекателен. Ама какви ги дрънкам? Това е Ева, домашната ни помощница! Но въпреки това в съзнанието ми се въртяха въпросите, как би изглеждала тя без дрехи и дали би споделила леглото ми.
От толкова подтискани желания резултатът бе този!
Прекъснах работата на слугинята си като я обърнах към мен. Огледах изненаданото й лице и допрях устните си до нейните. Тя не ме отблъсна. Притисна се към мен разтваряйки устните си. Вълна от страст ме заля когато езикът ми докосна нейният. Тя ме желаеше!
Прегърнах и я целувах страстно. Образът на Жаклин се изпари. Нямаше го. Имаше ни само нас.
-Да отидем в стаята ми! - прошепнах на ухото й. Тя ме изгледа с поглед излъчващ страх и съмнение. -Искаш ли?
Тя кимна.
-Да отидем в моята! - предложи тя и аз се съгласих. За секунди стигнахме до леглото й, оставяйки дрехите си по пътя. Оставих я по бельо, както бях и аз.
Обсипах тялото й с целувки, докосвах я по най-деликатните места.Чувствах се като истински мъж.
Накрая свалих и последните парчета плат от нея. Сляхме се и сякаш душите ни се озоваха в рая. Преливахме от любов.Наслаждавах се на прегръдките и ласките й. Любех я с нежност и внимание. Като Адам който люби своята Ева.
Но всяко нещо си има своя край. Кулминацията ми ме накара да прекъсна секса и да се отдръпна.
-Извинявай! - прошепнах в ухото й и я целунах по слепоочието. Не исках да забременее от мен. Самият аз все още не бях сигурен обичах ли я или всичко бе под въздействието на алкохола.
Изкъпах се, а после и тя. Легнах си, но не можах да заспя. Искаше ми се да взема в прегръдките си.
Спомнях си отново и отново миговете,в които бяхме заедно в леглото. От седем години не бях спал с жена. Понякога се задоволявах сам, но това с Ева беше превъзходно.
На сутринта закусихме заедно. Вики тръгна на училище и аз се възползвах,от това че сме сами и отново я обладах. Тя също ме желаеше, колкото и аз нея.
-Обичам те! -шепнеше ми докато аз се забивах в нея.
След като приключихме останах да лежа върху нея.
-Наистина ли ме обичаш? - попитах я.
-Да! Обичам и теб и нашата Вики! - отговори и ме целуна. Не мога да повярвам! Тя ме обича!
Извинявам се за закъснението, но не се чувствам добре. Постарах се да кача главата заради Вас! Надявам се да ви хареса! 💖

Where is daddy?/Къде е татко?Nơi câu chuyện tồn tại. Hãy khám phá bây giờ