Where is daddy?/Къде е татко?

Осма глава

Луси:
Колата спря пред една огромна къща с двор, идеален за игра. Вики слезе и дойде до мен.
-Добре дошла! -поздрави ме с усмивка.
-Добре заварила!
Влязохме и вратата се отвори.
-Виктория, миличка! -някаква лелка, с вързана на кок коса ни посрещна. По-скоро посрещна Вики, защото мен изобщо не ме отрази. Те влязоха, а аз ги последвах.
-Луси, ела да ти покажа стаята ми! -подаде ми ръка Вики.
-Не! Тя няма работа горе! -погледна ме строго. -Заминавай при майка си!
Тази жена не ми харесва. Как се държи само. Вещица.
-Не, Ева! Тя ми е приятелка и аз искам да й покажа стаята си! - защити ме тя.
В тоя момент мама се появи.
-Прибра ли се, слънце? Как мина днес? - клекна пред мен и погали косите ми.
-Маме, тук ли ще живеем вече?
-Да, пиленце! Гладна ли си?- погледна към Вики. - Ако сте гладни елате!
Вики с усмивка тръгна към нас, но тая вещица я спря.
-Няма да се храниш със слугите Вики! Преоблечи се и ще вечеряш с баща си!
Виктория се натъжи и без да каже нищо се качи горе.
-Ти си една стара и грозна вещица! -извиках й от яд и й се изплезих.
-Луси! -тръгнах към стаята ни, когато чух оная да се кара на мама, че трябва да ме накаже. Мъчно ми е за Вики. Исках да си поиграя с нея, но тая пак ще ни се кара.
Мама влезе и седна до мен.
-Повече не прави така, Луси! На мен ми трябва тази работа. Пък с Вики ще сте заедно на училище. Там ще играете!
-Не може! Имаме само пет минути!
Прегърнах майка ми и облегнах глава на рамото й.
-Хайде, да вечеряме!
Седнахме в кухнята да ядем. На вратата се почука. Беше един мъж,явно бащата на Вики.
-Защо се храните тук? Елате на масата!
-Не господине! Тук сме добре!
-Настоявам! Пък и Вики не иска да вечеря, ако Луси не се храни с нея.
-Ева е виновна за всичко!
Мама ме прекъсна.
-Лусия, когато възрастните говорят, децата мълчат!
Седнах и направих сърдита физиономия.
-Вики ми разказа всичко и аз предупредих Ева да не разделя децата. А вие ще се храните с нас!
Бащата на Виктория се оказа много добър. Много щях да съм щастлива, ако и моят баща беше като него.