Where is daddy?/Къде е татко?

Девета глава

Виктория:
Зарадвах се когато видях татко да води Лусия и майка й. Обидена съм на Ева, че се държи като господарка. Признателна съм й за грижите, но заради държанието й ще помоля татко оттук нататък Жаклин да се грижи за мен. Тя е мила и добра.Луси  е голяма късметлийка с майка като нея.
-Ела и седни до мен! -казах на Луси и тя изтича и бързо се намести на свободния стол. Жаклин я последва, но татко й посочи стола до него.
-Ела, седни тук!
-Не господине! Аз...
-Моля те! - помоли я и тя се съгласи.
-Ева! -извика на онази гаднярка. -Донеси вечеря за Жаклин и Луси.
Стана ми готино като видях как й се промени физиономията.Отиде и след малко се върн с поднос и две чинии със същата храна.
-Госпожице Виктория! Моля да ме извините за днес!
Тя не би се извинила, сигурна съм. Татко я е накарал. Погледнах я и кимнах. Все пак тя ме отгледа и не мога да й се сърдя. Оттегли се, а аз се обърнах към татко. Двамата с Жаклин изглеждаха толкова добре заедно.
-Тате, чичо кога ще си дойде?
-Утре вечер или през уикенда! Защо питаш?
-Липсва ми! Обожавам да си играя с него!
Татко се усмихна и погледна към Жаклин, която само ни слушаше.
-Жаклин, какво ще кажете в неделя да излезем някъде?
С Луси извикахме от радост, но майка й каза не.
-Вижте господине! Не желая да ви обидя, но аз съм тук, за да работя. Неуместно е прислужница да излиза с шефа си! Тази вечер седнахме с вас на масата само заради Луси и Вики.
След тези думи тя стана и тръгна към стаята си.
-Простете ми, Жаклин! Аз... просто... изплъзна ми се от устата.
-Няма нищо! Луси - обърна се към приятелката ми - като се нахраниш, сядаш да пишеш.
-Ние си написахме! -каза Луси.
-Добре, поиграйте си тогава.
Настана неловка тишина. Татко остави вечерята си и се качи горе. Ние направихме същото.