Where is daddy?/Къде е татко?

Четиридесет и шеста глава

Жаклин:
Уикенда измина в щастие и веселие.Посещението в парти центъра се отрази добре на деца. Танцуваха с Мики Маус, после се снимаха със Стюърт Литъл. Участваха в надпревара с препядствия, а най-накрая скочиха в басейн пълен с балони вместо с вода.
Измориха се много, но игрите им помогнаха да забравят за случката в дома на Роберто.
Тревожа се как ще живея с него след като дъщеря ми не го иска? Не бих била щастлива, ако детето ми е нещастно.
Влязох в стаяфа й. Тя спеше спокойно. Завих я и лекичко се излегнах до нея. Гушнах я, вдъхвайки аромата й. Спомних си когато се роди и докторката ми я подаде. Беше едно малко и беззащитно човече. Тя нямаше вина за това, което ме бе сполетяло. Тя бе най-прекрасният ми подарък.
-Обичам те, съкровище! - казах и я целунах леко. Не можех да я нараня като й кажа истината, че тя е плод на едно изнасилване. Не мога да й кажа кой е баща й, защото ако той научи за нея ще ми я отнеме. А аз не мога без нея.
Изгасих лампичката и заспах до детенцето си.

Днес щяха да изпишат майка ми. Наложи се да звънна на учителката, за да я уведомя, че Лусия ще отсъства.
Тя беше страшно щастлива.Докато аз се приготвях тя е нарисувала картичка с надпис:ДОБРЕ ДОШЛА У ДОМА, БАБО!
Беше го написала старателно, без грешка. Остави я на масата и тръгнахме.
След около час обикаляне с автобуса най-накрая бяхме пред болница "Санта Мария".
Влязохме и тръгнахме към асансьора.
-Забравих! - извика Лусия. - Не купих цвете за баба!
-Когато се приберем всеки ден ще й подаряваш цветя! - усмихнах й се.
Слязохме на етажа и намерихме стаята.
-А ето я и нея! - зарадва се майка ми и протегна ръка към мен. Прегърнахме се и тя започна да ми разказва.
-Тъкмо говорихме за теб! Разказах на сестра Мариса колко сте ми умни и двете! Лусия, на баба момиченцето! - прегърна я и нея.
-Тя не трябва ли да е на училище? - попита майка ми.
-Ти си ми по-важна! Не съм те виждала от два дни и ми липсваш тооолкова много! - разпери ръце показвайки колко много й е липсвала.
-Много е сладка! - засмя се сестрата. Аз също!
-Документите готови ли са? - попитах сестрата.
-Това доктора ще каже! - отвърна и излезе.
-Жаклин, трябва да поговорим!
Сериозният поглед на майка ми определено показваше, че това което щеше да ми каже няма да ми хареса. Изпратих Луси да си купи нещо и седнах на леглото й.
-За какво?
-Вярно ли е, че си приела да се омъжиш за Роберто?
-Кой ти каза?
-Значи е вярно? - ядоса се тя. -Ще се омъжиш за чичото на Лусия? Ти полудя ли?
-Майко аз...
-Ако ще се омъжиш за него върви и го направи! Но детето ти ще остане с мен! Ясна ли съм?
-Какво искаш от мен?
-Искам да кажеш истината на Маурисио! Знам, че няма да ти е лесно, но ако не го направиш, ще го сторя аз.
- Никога няма да го направя! - просълзих се.
-Не позволявай на миналото да съсипе бъдещето ти! Никой няма да обича Лусия повече от собственият й баща!
-Мамо! - обърнах се и видях насълзените очи на детето си. Тя беше чула всичко.Всякаш стрела прониза сърцето ми.
-Луси, слънчице! - хукнах към нея.
-Вие знаете, но не ми казвате! - разплака се тя и побягна навън. Тръгнах след нея в опит да я спра. Изневиделица се появи Маурисио и я хвана.
-Защо бягаш от майка си?
-Тя ме лъже! Тя не ме обича! - ридаеше дъщеря ми, а той й избърса сълзите.
-Как да не те обича? Коя майка не обича рожбата си?
-Тя не ми казва кой е баща ми! Чух ги да си говорят!
-Луси, ела при мама! Всичко ще ти обясня! - протегнах ръце към нея, но тя прегърна Маурисио и не пожела да дойде с мен.
-Остави я замалко при мен! - каза той и я внесе в манипулационната. Закрих лицето си с ръце. Боже помогни ми!
Маурисио:
Сложих Лусия да седне и клекнах пред нея.
-Искам да се успокоиш и да ми кажеш какво стана!
Тя избърса лицето си и каза.
-Мама и баба искаха да говорят и ме пратиха да си купя нещо. Взех си шоколад и като се върнах чух баба да казва на мама, ако не го направиш, ще го сторя аз! Мама каза, че никога няма да го направи и тогава баба каза:Не позволявай на миналото да съсипе бъдещето! Никой няма да ме обича повече от моя татко! Мама никога няма да се събере с татко, винаги ще ми казва, че той е мъртъв!
Думите на детето ме накараха сериозно да се замисля. Миналото не трябва да съсипва бъдещето. Жаклин мрази бащата на Луси и не го иска. Също както не иска мен.
-Луси, можеш ли да пазиш тайна?
-Каква тайна? - ококори очи.
-Ако те помоля нещо, ще го направиш ли?
-Стига да мога! - сви рамене.
- Искам да взема една проба, от теб!
-Защо?
-Защото...искам да я изненадам!
-И как ще го направиш?
-Това не мога да ти кажа, пиленце, но ти обещавам, че ще е много яко!
-Добре! - протри ръчички.
-А сега отвори уста! - тя отвори устата си и аз напойх тампонът със слюнката й.Бързичко го пуснах в найлоновия плик. -Готово!
-Обещавам да не казвам на мама!
-Обещай ми и да не я огорчаваш!
-Но тя ме лъже!
-Понякога е по-добре да излъжеш, особено ако истината е болезнена! Нарича се благородна лъжа!
- Аз знам, че мама ме обича, но искам да имам и татко!
Прегърнах я и погледът ми се съсредоточи върху плика с тампона.Много скоро ще разбера истината!
Хей, ето я новата глава! Следващата ще я кача утре вечер! Надявам се да ви е харесала!