Where is daddy?/Къде е татко?

Шеста глава

Жаклин:
Прибрах се вкъщи, за да си взема нещата. Не съм особено щастлива, че ще изоставя дома си, но заради Луси трябва да го направя. Тя страда много затова, че не й казвам истината за баща й. По-добре да не знае. По тази причина ще остана в дома на семейство Виляреал. Така Луси ще спре да мисли за баща си и двете с Вики ще имат общо занимание - акробалет. А аз няма да ставам в пет, за да се приготвям за работа.
Стегнах куфара си. Бях сложила мои дрехи, дрешки за Луси и любимата й книжка с приказки. Когато се убедих, че съм взела всичко, набрах номера на таксито. Изкарах куфара отвън и зачаках. След пет минутки колата дойде и аз сложих багажа в нея и се настаних на предната седалка.
....
Домът на Виляреал беше на два етажа, разполагаше с кът за гости и голяма градина. Оглеждайки новия си дом погледът ми се спря на жена, стояща на прага. Ева. Усмихнах й се и тръгнах с бързи крачки към нея.
-Ела да ти покажа стаята и да ти обясня правилата!
Влязохме в големия хол, минахме през столовата, където закусваха сутринта и накрая стигнахме до коридор с няколко стаи. Стаите на слугите.
-Това е стаята ти! -отворих и я разгледах. -А сега правилата!
Аз се грижа за стаите на Роберто и дъщеря му. Ти ще се грижиш за стаите на Маурисио и жена му, които ще пристигнат този уикенд. Господарите ядат в столовата, ние ядем в кухнята. Обясни това и на дъщеря си. - каза и тръгна да излиза. На вратата се спря. - И да те предупредя! Не искам да се навърташ около господин Роберто!
Погледнах я с почуда.
-Какво искате да кажете?
-Каквото чу! -отговори и затвори вратата, оставяйки ме да си оправя багажа.
Подредих дрехите си и тези на Луси. Сложих книжката й и наша снимка на шкафчето ми. Загледах се в нея. В съзнанието ми нахлуха спомени от мига, в който я гушнах за първи път. Беше много кротко бебенце. Двете пораснахме заедно и днес тя бе моята упора. Моята прекрасна дъщеричка!