Where is daddy?/Къде е татко?

Четиридесет и първа глава

Шаная:
Събудих се от неприятното усещане в стомаха си. Затичах се към тоалетната и едва стигнах до нея. Стоях надвесена и се давех няколко минути докато усетя облекчение. Измих се и се върнах в стаята. Едва тогава забелязах, че Маурисио го няма. Не се бе прибрал тая нощ. Доколкото знам снощи нямаше дежурство. Трябваше да се прибере. Взех телефона и набрах номера му.
-Къде си?
-Имам малко работа!
-Каква е тая работа та цяла нощ да не можеш да я свършиш? - развиках му се.
-Я по-спокойно!
-Къде си?
-В управлението! - сърцето ми се преобърна. - Ева е обвинена в кражба! Пуснаха я под гаранция и започва повторно разследване на мястото, където са открити уликите.
-Защо се занимаваш с проблемите на брат ти? Той ни изгони,забрави ли?
-Изгонил или не той е мой брат, фирмата е създадена от дядо ми и баща ми. Защо да не се интересувам?
- Добре, добре!Обади ми се като свършиш!
Затворих и хвърлих телефона на леглото. Застанах пред огледалото и сресвайки косата си мислено си съставих план за деня. На първо място трябваше да се отърва от това в корема си. Трябваше да го направя тайно от всички,най-вече от майка ми. Второто нещо бе да отпратя Марта, докато нещата се поуталожат. Защото ако я хванат тя ще ме издаде, независимо колко съм й платила.
Станах и се облякох в черна копринена рокля. Напръсках се с парфюм и обух черни обувки с токчета. Взех си чантата и се измъкнах щастлива, че майка ми я няма, за да ме спре. Качих се в колата си и потеглих.
След час пристигнах пред малка университетска клиника. Тук правеха бързи аборти, а на мен ми трябваше точно това. Влязох вътре и на регистратурата ми дадоха направление за гинеколог. Очаквах да има много хора, но нямаше никой.Почуках и влязох.
Два часа по-късно...
Излязох от кабинета отпаднала. Едва стигнах до колата. Влязох вътре и се отпуснах. Сбогом сутрешно гадене, сбогом нежелано бебе. Това беше голяма утеха за мен. Запалих двигателя и отидох до аптеката, за да се снабдя с витамини и хранителни добавки. Взех си и шише с вода. Влязох в колата и погълнах хапчетата с полувината вода. Сега беше време за почивка, а каква по-хубава почивка от излежаване пред басейна и масаж. Телефонът ми звънна. Беше майка ми.
-Какво искаш? - сепнах й се.
-Къде си? Знаеш ли колко пъти ти звънях?
-Кога ще ме оставиш намира? Отивам на масаж!
-Какъв масаж? Ти си бременна!
-Бях... - поправих я. - Вече не!
-Глупачка! - извика тя.
-Чао,мамо! - затворих й без да слушам обидите, които изговори. Запалих двигателя и тръгнах към градината с басейна. Отбих се до магазина за бански и слънцезащитен крем. Тръгнах по пътечката към входа. Вниманието ми бе привлечено от сирената на линейката.Обърнах се и видях как тя профуча с бясна скорост покрай градинката. Обърнах се и продължих по пътеката. Платих на бара за шезлонг и поръчах на сервитьора бананов шейк с кубчета лед. Излегнах се безгрижно.Сервитьора ми донесе шейка със сламка. Пих малко и се отпуснах и заспах от умора.
Усетих някой да ме бута. Отворих очи и се стреснах от хората, които ме бяха заобиколили.
-Госпожо, вие кървите!
-Какво? - скочих и погледнах надолу. Долнището ми беше в кръв, а под шезлонга имаше цяла локва. Задишах учестено.
-Спокойно,линейката вече пътува насам!
Това ме ужаси още повече.
-Не,добре съм! Аз... ще си ходя вкъщи!
Станах и залитнах. Едно от момчетата ме хвана.
-Не се инатете!Не сте добре!
Очите ми се наляха със сълзи. Скоро всички щяха да разберат какво съм направила.
Извинявам се че главата е къса. Обещавам утре да е по-дълга и по-интересна.Лека вечер!