Where is daddy?/Къде е татко?

Двадесет и втора глава

Маурисио:
Вече съм напълно сигурен, че с Жаклин сме имали нещо общо. Почувствах се много гадно когато видях сълзите в очите й. Незнам какво съм й сторил, но смятам да разбера и знам кой ще ми помогне.
Извадих телефона и набрах номера на д-р Хорхе Родригес, психолога който ми помогна да осъзная зависимостта си към дрогата. Той е специалист и умее да напипва болката на хората. Поставя им предизвикателства, с цел самоувереност и борбеност.
-Д-р Родригес на телефона!
-Здравей Хорхе!
-Маурисио, върнал си се! Как си?
-Ами добре! Имам нужда от една кратка консултация! Знам, че си зает, но...
-Няма проблем! Имам клиент за пет часа, дотогава съм свободен. Заповядай в кабинета ми!
-Благодаря, след минути ще съм при теб!
Натиснах газта и се отправих към кабинета на Хорхе.Паркинга беше почти празен, което ме улесни. Паркирах и слязох от колата. Кабинета на Хорхе беше частен и се намираше в апартамента му. Живееше сам и не му пречеше да работи и в клиниката за наркомани.
Изкачих на бегом стълбите, водещи към първия етаж. Натиснах звънеца и вратата се отвори.
-Д-р Виляноева! Заповядайте!
Кимнах и влязох.
-Кафе, чай или сок? -попита затваряйки вратата.
-Вода.
Наля ми чаша вода и седна на фотьойла си.
-Кажи сега, какво те доведе при мен?
Разказах му всичко до най-малката подробност. Той си записваше нещата, които сметна за важни.
-Трябва да си спомня, докторе!
-Казваш, че си я сънувал! Опиши ми съня си!
-Бяхме в дискотеката, харесах я и танцувахме... После се стреснах като видях лицето на Жаклин.
Той прегледа записките си.
-Един от начините да си припомниш е като отидеш в дискотеката. Тази, която си посещавал най-често. Помниш името й нали?
-Да-да!
-Отиди и си спомни! - каза той и аз си тръгнах. Качих се в колата си и се замислих. Дали да отида още сега или довечера?
...
След около час вече бях пред дискотеката. Гледах към входа с отвращение. Чудех се как съм посещавал това място. Аз като член на богато семейство би трябвало да ходя на изискани вечери, на кино, а не на обикновена дискотека.
Слязох от колата и тръгнах към входа. Още с влизането в носа ми се заби цигарения дим. Заведението си бе същото. Седнах на една свободна маса и не след дълго чух гласа на дилъра.
-Господин Виляреал! Как се радвам да ви видя! - каза Раул.
-Едно кафе! -поръчах си, при което той се учуди.
-Имаме отлежал бърбън, за ценители! - ухили се той мазно.
-Искам кафе!
Огледах заведението. Беше същото от съня ми, но не ми говори нищо. Дилъра ми донесе кафето и седна на масата ми.
-Ако не си дошъл да пиеш, - наведе се към мен - значи си дошъл за бонбони.
Изгледах го гневно и физиономията на Раул се измени. Стана и отиде на бара.
Нищо не се сещах, явно ще разчитам само на сънищата си.
Хей, тази глава стана по-дълга и се надявам да не съм ви отегчила!Благодаря за подкрепата! 😉