Where is daddy?/Къде е татко?

Единадесета глава

Жаклин:
Станах рано, за да приготвя момичетата за училище. Извадих униформата на Луси от гардероба и я изгладих. Тъкмо щях да я нося когато видях съненото лице на момичето ми.
-Добро утро съкровище! Наспа ли се?
Тя кимна и влезе в банята да се измие. Върна се в съвсем различен вид. Взех гребена и започнах да реша дългите й коси. Внезапно се чуха виковете на Виктория. Излязох да видя какво става.
-Мразя те! Чуваш ли? - крещеше тя гледайки към стълбите. Погледнах към човека, към когото бяха насочени думите на Вики. Там видях насълзените очи на Ева.
-Вики, какво има мила? - попитах я, а тя зарида.
-Какво ти каза тя, слънце?
Вики плачеше толкова много, че едва успяваше да си вземе дъх.
-Тя...иска да... да заеме мястото на... майка ми. -едва успя да каже тя. -Аз не искам... друга майка. Мъчно ми е за мама, Жаки. Мама... ми липсва ужасно.
Прегърнах я и я заведох в стаята ми. Луси я прегърна, а аз й дадох вода да пие. Приготвих ги и двете за училище. Роберто явно бе излязъл рано, щом не слезе за закуска. Децата хапнаха набързо сандвич с фастъчено масло и тръгнаха.
Прибрах съдовете и се възползвах от това, че сме сами, за да поговоря с Ева, по случая от преди малко. Влязох в кухнята и заварих Ева да плаче.
-Какво стана тази сутрин Ева?
Тя ме погледна гневно и попита със студен глас:
-Какво те интересува? Това са наши,лични неща!
-Ева, можеш да ми споделиш! Ако мога да помогна с нещо, насреща съм!
Тя не ми каза нищо. Продължи да гледа в кафето.
Налях си кафе и посегнах към захарта. Чух гласа на Ева.
-Започнах работа тук преди седем години. Маргарита, съпругата на Роберто беше болна и почина. Аз отгледах Вики, заедно с Роберто. Приех я като свое дете.
Заплака и покри очите си с ръка.
-Свикнах с него и с Вики. Те са всичко за мен. Вчера Роберто за първи път ми се развика. Осъзнах, че през цялото това време съм живяла в една илюзия.Играех ролята на грижовна съпруга и майка, сега когато вие дойдохте. Роберто вече не иска да му нося кафе, храни се навън, а тази сутрин Вики ми каза, че не иска вече аз да се грижа за нея. Тя иска теб.
-Тя е още дете, Ева!Децата не винаги знаят какво искат!
-Виктория не е обикновено дете! Аз много я обичам!
Радвам се, че намерих общ език с Ева. Още днес ще поговоря с Вики и ще се опитам да я сдобря с Ева.
-Днес Маурисио трябва да си дойде. Иди в стаята им и смени бельото, освежи банята, а аз ще помогна на Мари с обяда.
...
Минаваше два следобед, когато видях колата на Роберто да влиза в двора. Оттам слязоха двамата братя и две руси жени. Огледах стаята, за да се убедя, че всичко е на мястото си и слязох долу. Мари и Ева приготвяха чаши за уискито и високи бокали за коктейлите. Чуха се мъжки гласове и смях.
-Жаклин, върви и занеси напитките, а ние ще сервираме масата. -подаде ми подноса.
Тръгнах към вратата, държейки здраво подноса за дръжките. Исках да видя брата на Роберто и неговата снаха. В мига в който влязох в хола изпуснах подноса и се чу звъна на счупено стъкло.На масата седяха няколко души,които се обърнаха към мен,но аз виждах лицето на само един мъж, моят насилник. От очите ми потекоха сълзи от болка, гняв и омраза. В съзнанието ми нахлуха спомени от онази нощ в дискотеката, когато танцувах с него, а на сутринта се събудих чисто гола в хотелска стая.
-Жаклин,какво ти е? -попита Роберто, а снаха му изсъска:
-Непохватна глупачка!
Без да казвам нищо се обърнах и отидох на бегом в стаята си. Влязох и заключих. Облегнах се на вратата и позволих на мъката да излезе.
-Как е възможно? Той... Маурисио е бащата на Луси