Where is daddy?/Къде е татко?

Пета глава

Роберто:
Обичам да ставам рано и да се наслаждавам спокойно на сутрешното си кафе. Стоях на прозореца и наблюдавах как над хоризонта се прокрадваха първите слънчеви лъчи.
Днес тя щеше да дойде! Днес щеше да е първият й работен ден. Незнам каква е причината да не иска да остане, но поне през деня щях да я виждам.
На вратата се почука.
-Закуската е сервирана господине! - каза Ева, другата ми домашна помощница. Тя бе с нас откакто Маргарита роди Виктория и после... ни напусна. Оттогава се грижи за къщата и за Вики.
Слязох долу и заварих дъщеря ми на масата.
-Добро утро, слънце! Как мина първия учебен ден?
Тя се усмихна радостно и ми разказа как още от първия ден си намерила нова приятелка, Лусия. Двете щели да участват заедно в състезанията по акробалет.
На вратата се позвъни. Ева изтича да отвори. С нетърпение  очаквах вратата да се отвори и да видя онова младо и красиво момиче. И ето тя влезе предизвиквайки широка усмивка на лицето ми.
-Вики, да ти представя Жаклин, новата ни домашна помощница!
Дъщеря ми като я видя се изненада.
-Вие? Тате, това е майката на съученичката ми Лусия! -зарадва се тя.
И аз се изненадах. Защо тя крие, че има дете? Гледах я с недоумение, а тя наведе виновно глава.
-Съжалявам!- промълви тя.
-Жаклин,ела седни! Ева, донеси кафе на момичето! - махнах с ръка и тя отиде в кухнята.
-Защо не ми каза, че имаш дете?
-Ами... аз мислех, че няма да ме наемете!
-Глупости! Дори мисля да ти предложа да дойдете двете да живеете тук. -тя ме изгледа изненадано, а дъщеря ми подскочи от радост. -Съгласна ли си?
-Ами...
-Моля те кажи да! Луси ще се зарадва много! Ще спортуваме заедно! Моля те!
Тя ни гледаше и двамата и накрая каза ДА! Дъщеря ми отиде на училище, аз във фирмата, а тя да си стегне багажа.
Хей, доволни ли сте от развитието на историята? Пиша кратки глави, за да не ви отегчавам. ЧАО! 💖