Where is daddy?/Къде е татко?

Тридесет и осма глава

Роберто:
Не мога да повярвам Ева да е направила подобно нещо. Тя е с нас откакто се оженихме с покойната ми жена. Тя отгледа дъщеря ми като свое дете. И макар да я бях изгонил, тя все пак дойде, за да види спектакъла, в който участваше дъщеря ми. Не е била тя, сигурен съм.
Спрях пред полицейското управление, за да подам сигнал. Никога не съм си представял, че един ден ще изпадна в такова неловко положение. Седнах на бюрото пред инспектора и му разказах, каквото знам.
-Благодарим ви за показанията, господине! Ще се погрижим виновника да бъде хванат и наказан! - каза ми полицая.
-Искам да ви помоля само за едно! Нека разследването бъде тайно! Не го известявайте в медиите!
-Както кажете!
Излязох и тръгнах към колата си. Много бях притеснен и имах нужда да видя Жаклин. Тя най-вероятно е сама вкъщи. Майка й е на работа, а детето е на училище. Запалих двигателя и се отправих към квартала й.
Спрях пред дома й и почуках. Вратата се отвори и видях сладката ми годеница в готварска престилка.
-Здравей!
-Здравей, влез! - отмести се, за да мина. Домът й ухаеше прекрасно. Стомахът ми напомни, че днес не съм закусвал.
-Готвиш! - усмихнах й се. Тя кимна и влезе в малката пъстра кухничка. Вътре ухаеше на печено месо и кекс. Топлината ме накара да сваля якето си. Метнах го на стола и седнах.
- Изглеждаш ми притеснен! Случило ли се е нещо?
-Да. - казах и разтърках слепоочията си. - Вчера ми се обадиха от банката, за да ме уведомят, че голям сума пари са били изтеглени, чрез чек. На него е фигурирал подписа на Маурисио.
-А... ти... говори ли...с него?
-Не искам дори да го виждам! - изръмжах гневно.
-Съжалявам! Не трябваше да ти казвам! - седна до мен и лицето й помръкна.
- Ти нямаш вина! Нито пък Лусия! Вината е изцяло негова!
-Моля те да не говорим за това! - стана и започна да нарежда чашите върху стелажа. Станах и се доближих до нея.
-Това е минало и аз ще те накарам да го забравиш! - хванах ръката й и я обърнах към себе си. -Ще бъда баща на Лусия и твой съпруг!
Преди да докосна устните й тя рязко ме отблъсна и се обърна с гръб.
-Моля те! Позволи ми да те целуна! - доближих се до врата й.
- Роберто, искам да сме наясно! Ще се омъжа за теб, но не очаквай от мен любов, страст или друго дете! След сватбата просто ще заживеем заедно. Като приятели!
-Като приятели? Но защо?
-Защото ти си чичо на дъщеря ми,пък и аз не мога вече да обичам. Опитах веднъж да бъда с един много приятен мъж и... - тя се просълзи.
-С мен няма да е така! Обещавам ти! - прегърнах я,за да я успокоя.
...
След разговора с Жаклин се прибрах вкъщи и се изненадах като заварих Маурисио в хола.
-Ти? - гневът в мен пламна. - Какво търсиш тук?
-Дойдох да поговорим!
Отворих вратата и изкрещях:
-Напусни веднага!
-Ще напусна и дома ти и живота ти! Но чак след като ме изслушаш!
Когато чух, че ще напусне и дома ми и живота ми останах като гръмнат. Какво ли иска да ми каже. Реших този път да преглътна яда си и да чуя какво ще ми каже. Седнах на фотьойла до канапето, на което седеше той и казах:
-Слушам те! И моля те бъди кратък!
Той стана и се обърна към стената. Наведе глава и каза тихо:
-Спомних си всичко!
Думите му ме накараха да настръхна. Той помни Жаклин и това, че е спал с нея.
-Спомних си как упоих Жаклин и най- безчувствено я насилих. - замълча за малко и продължи. - Помня всичко и повярвай ми... срамувам се от себе си.
Той се обърна и видях сълзите в очите му. Държеше се да не заплаче, но сълзите му се стичаха по скулите.
-Тя беше неопетнена, а аз... аз я очерних!
Върна се на канапето.
-Братко! Прости ми за това, че я задявах. Аз скоро ще се оженя и ще заминем обратно за Щутгард. Обещавам ти, че повече няма да ме видиш! Ожени се за Жаклин и я направи щастлива. Защото аз неможах!
Стана и си тръгна. От всичко, което чух, разбрах че Маурисио помни всичко, но не знае, че Жаклин е родила дете от него. Поне не го спомена. Това за мен беше добре. След като се ожени и замине, двамата с Жаклин ще заживеем щастливо.
Телефонът звънна. Вдигнах и от слушалката дойде глас:
-Хеанахме крадеца!
Хей, здравейте! Реших да ви изненадам като качих главата ден по-рано, защото имах повече време. Ако мога довечера ще кача и следващата глава. Чао! 😘