Маурисио:
Прибрах се вкъщи и заварих Шаная да разглежда списание с булчински рокли. От толкова работа и опити да си припомня миналото, бях забравил за годеницата си.
-Добър вечер, скъпа! - поздравих я,заставайки пред огледалото.Тя остави списанието на леглото и се загледа в отражението ми.
-Днес племеницата ти ме обиди! Държа се отвратително с мен пред очите на прислужницата.- каза ми сърдито.
-Първо, Ева не е прислужница, а част от семейството. Тя отгледа Вики.И второ, време е да си наемем домашна помощница!
-Не мога да повярвам, че я защитаваш! - повиши тона си Шаная.
-Тя е още дете, а ти се опитваш да се изкараш по-голямо дете от нея! - казах й със същия висок тон.
Шаная се ядоса и излезе от стаята. Какво очаква да направя? Да се скарам на детето? Не, тя трябва да се научи да бъде зряла, иначе ако имаме дете,тя няма да го иска.
Слязох долу и видях, че масата бе сложена. Поздравих брат си и племеницата си. Кимнах и на Ева и Лола. Седнах и започнах да се храня, но апетитът ми бързо избяга.
-Съвсем скоро този дом ще има нова господарка! - заяви тържествено брат ми.Преглътнах нервно и насочих поглед към него. Вики се усмихваше, гледайки към Ева, а Лола се изпоти.
-Радвам се! - казах студено.
-Вече няма да спя сам и ще пия кафе в невероятната компания на бъдещата ми съпруга.Ева се усмихна и страните й се зачервиха. Нима той има предвид нея? Не, той бе влюбен в Жаклин! А Ева и Вики дори не подозират.
-След турнира по акробалет ще се запознаете с избраницата ми, макар че Маурисио вече знае коя е тя! - погледна към мен.
-Всички я познаваме, няма нужда от тези гатанки!
-Прав си! Чакам само нейното ДА и ще вдигнем сватба.
Станах, взех си якето и излязох. Не мога да слушам повече! Качих се в колата и тръгнах. След час безцелно шофиране спрях колата в близост до дома на Жаклин. Приближих се и видях няколко момиченца да играят народна топка. Разпознах сред тях малката Лусия. Беше толкова пъргава и игрива, а усмивката й стопляше сърцето ми. Кой нещастник е създал това ангелче и е зарязал него и майка му?
Едно от момичетата изтърва топката и аз я хванах. Луси ме видя и хукна към мен.
-Господин Маурисио! - хвърли се в прегръдките ми. Гушнах я и усетих как мъничкото й сърчице тупкаше от вълнение.
-Може да ми викаш чичо, а не господин! Съгласна ли си?
-Става! Хайде не стой така, ела у дома на гости!
-Не, Луси! Майка ти няма да ме приеме! - опитах да се извиня, защото знаех, че ако брат ми научи за идването ми тук ще вдигне голям скандал. Но Луси не прие отказа ми,хвана ме за ръката и ме поведе към скромната си къща. Най-накрая видях дома на Жаклин. Не бе голям, но беше много красив. Фасадата бе в тъмно оранжево, а прозорците боядисани в кафяв цвят и украсени със саксии с цветя.
Вратата се отвори:
-Луси, хайде прибирай се! - извика Жаклин и се показа навън. Като ме видя да държа дъщеря й за ръка се стресна и издърпа детето от ръцете ми.
-Защо си дошъл пак? - попита ме с неприкрито недоволство.
- Исках да те видя! - успях да кажа, преди тя да влезе с детето.
-Е, видя ме, а сега върви си!
أنت تقرأ
Where is daddy?/Къде е татко?
أدب الهواةНа нея й трябваше работа,за да издържа себе си и дъщеря си.На него му трябваше домашна прислужница. Упознаха се,харесаха се и в тоя момент се появи бащата на детето й. Ще прости ли тя за това, че преди години я е изнасилил или ще се омъжи за шефа си?
